On a Jack Kerouac verse

“Трябва да имаш разум от зима…”
Джак, цялата зима е в главата ми,
Януари е свил гнездо във косата,
оттам скреж пълзи по цялото тяло!
Имах спомен за рай, с него се топлех понякога,
но и той се изгуби сред преспите.
Ходя сякаш открай време така – същи ледник
И това е само върхът на айсберга.
Защото чух отнякъде, че ниските температури
били космическа съдба; че някъде дълбоко в същността си
огнената плазма и леда на всяко тяло
били едно и също.
И – Джак! – единственото, дето ме вгорчава:
Не се помръдват за последен ритуален жест
ръцете ми – висулки.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 + 17 =