Мистагогия

Кой сред отливите звездни е последният ми пристан?
Нине и присно
пред Кого коленича,
на Кого ли се моля
и в мене кой молитвата мълви?

Ти си аз и аз съм Ти.

Авва, Отче.
Сърцето Те вика.
Този вопъл бистър и топъл
удря по Твоите порти корави и праведни.
Не от болка с ръцете си търся олтара Ти.
От мълчание вая най-чудни молитви
и очите ми само към Тебе мълвят

Може би от скъсаната риза на безкрая
ще се търкулне раят някой ден във скута ми.
Внезапно залутани,
от неверни икони светците ще гледат –
бели от пост, жълти от ревност –
и толкова хубави

Авва, Отче.
В кандилния пламък
не прочитам ли име,
не дочувам ли глас,
не откривам ли знак,
не дочаквам ли среща?
Не пропускам ли нещо
все пак?

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *