НАТЮРМОРТ

Музика, текст: Пламен Сивов

Ти дълго бе рисувала цветя –
в следобеди, в съмнения и зими.
Съмнението е въпрос на тишина
и някаква дори необходимост.

Събираше добрите семена
за нивата на своите идилии…
Ти драскаш с нокти времето сега,
но в калната леха сме само ние.

Напред е криво, пусто е назад.
Ти вече си отвикнала да плачеш.
Едно достъпно бягство – от живот,
от думите, които нещо значат.

От думите се правят багрила,
които после да измиваш в локви.
Ти дълго бе рисувала цветя
със самота на раждащо животно.

Тук цветовете ти говорят за неща,
в които ти не смееш да надзърнеш.
Умората ти дава вкус и праг,
надеждата ти пак е с двойно дъно,

светът ти – примирен и предвидим,
макар че вече не предвижда нищо.
Светът е пред жената по-раним
от паяче на тънката си нишка.

Видя ли как пастелът прегоря,
докато чакаше мигът да се изпълни?
Така животът става черно-бял,
така цветя не се рисуват – с въглен…

Но скъсаха се думите. Сега
пред тебе ставам непохватно нисък.
Ти дълго бе рисувала цветя.
А аз… каквото писах, писах.