ДИШАМ

Музика, текст: Пламен Сивов
Песента е от албума „Душа“

Дишам като вятъра в тревата,
тичам като слънце след луната,
губя се пред прага ти,
милост е твоето ухание.

Брегът ме пари с близост,
небето проповядва в синьо,
праскови се пукат между клоните,
вълни в полето се надигат
и кърпата ти става бяла лодка.

Истина, истина ти казвам –
само твойте устни ме доказват.
Спомени тичат между къщите.
Болка е моето завръщане.

И борим се усмихнати със ангела Господен,
но утре аз ще бъда за него само спомен,
че ангелите вечни са и на смъртта се смеят
и трябва ми начало, с което да се слея.

Дишам като вятъра в тревата,
тичам като слънце след луната,
губя се пред прага ти,
милост е твоето ухание.

Крия се във слънчеви подмоли.
Виновни са очите ми, забравили да молят.
Виновен е и въздухът, че бавно натежава.
Един човек във тъмното ръка не ми подава.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *