Твоят живот е и мой

Уморени китари и хладно небе.
Колко песни оставихме там!
Две последни цигари, недопито кафе
Към дома тръгваш винаги сам.

Всяко минало свърши, всеки сън прегоря,
Уморих се и питам се кой
ще застане до мене, ще ми каже без думи:
Погледни ме. Твоят живот е и мой.

Искам да тръгна към теб в тишина
през море от забързани хора.
Всяка твоя усмивка да докосна с ръка,
всеки спомен да бъде история.

Всяка болка да видя без грим и без срам,
да нагазя този мътен порой –
и когато вечер до тебе застана
да ти кажа: Твоят живот е и мой.

Ще вървя дълго, дълго, навярно дори
Ще забравя сезона, тълпата,
овехтялата младост на своите дни
и това, що ме чака оттатък.

Ти ме търсиш във тъмното с бяла ръка,
пак ще бъда твоят смешен герой
и смехът ти е истински, както преди.
Докосни ме. Твоят живот е и мой.

Уморени китари и хладно небе.
Колко песни оставихме там!
Две последни цигари, недопито кафе
Към дома тръгваш винаги сам.