Пролетна песен

[audio:http://poetiskitara.com/audio/proletna_pesen.mp3]

В безпощадната пепел на спомена
паднах и аз по очи –
да си попееме, да си посвириме,
болката да заличим.

Два тихи акорда, изтръгнати нежно
от старо пиано с уморени клавиши
Две думи красиви, до болка познати
на стъкло изпотено набързо написани…

Звуци разплискани в морската буря –
смяна в акорда.
Воплите сгъвам, бутилката хвърлям
смело през борда.

Зимната приказка свърши отдавна,
чакаме лятото.
Свири в капчуците сватбени маршове
южният вятър.

Капки от твойто несбъднато мляко,
мойто загубено семе;
Търсим неистово кървава сметка
от побелялото време

Ех, не дойде момчето… От пианото в теб
гледа весело-тъжно един бронзов Бетховен
Виж как вятърът гони из празната стая
ноти, звуци, надежди и спомени.