Човекът, който върви по вода

Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен,
а човекът, който върви по вода, на брега му се спира
и го обича невидимо.

И земята омеква в отъпкани улици,
там, където вятър люлееше нивите,
а човекът, който върви по вода, замислен брои
колко смърт им остава на живите.

Той е целият в прах от пътеките кръстни,
той обича открити очи и открити пространства.
Всички нощни момичета и шосета околовръстни
го познават по слух и усещат солените рани.

И това е солта на земята
и вечеря, където сме тихо поканени –
вино и хляб, за да можем до утре да спорим.
А човекът, който върви по вода, слиза сам на брега
в този край на света
и закрачва след свойте кораби.

Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен.
Но човекът, който върви по вода, във ръце го държи
и прощава – сега и завинаги.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

3 Отговори

  1. Petya каза:

    Интелигентно, нежно, носталгично ненатрапчиво. Чудесно!

  1. октомври 19, 2021

    […] Człowiek, który idzie po wodzie | Човекът, който върви по вода […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eight + thirteen =