Бурята

Албум: Касиопея | ПОРЪЧАЙ >>>

Настига ни бурята в лятната вечер –
решителни облаци, пестници от вятър –
две последни минути, преди да усетим
как стопява се крехката мисъл за бягство.

И тръгват на капките първите кълнове,
мълчи хоризонтът, затиснат от тътена
и слуша как някъде търкалят се мълнии –
далече, далече – до синя безпътица.

Връхлита ни бурята и няма спасение
от нейните вечни солени милувки.
Сурова любовница, ясно знамение
от какво сме направени и колко ли струваме.

Завърта ни вихър от минали лудости,
събаря ни шапките, търкулва ни весело –
каквото намерихме – пак е изгубено,
каквото делихме – отново е смесено.

Умират мечти, отмаляват желания.
Нагълтани с въздух, олекнали в ставите,
с присвити очи и отворени рани –
притихваме, вкопчени в свойто оставане.

И търсим душа – вместо нас да остане,
вместо нас да заплаче и по нас да извика.
Само някъде там капки, блясък и вятър
стриват птици на крясък и ридаят във стихове.

Но дъждът се протегна към нови пространства,
усмихна се бурята – и вече изглежда,
че нашият страх е родилно очакване,
а нейната ярост е всъщност надежда.

Отиде си вятърът, понесъл хоругвите
към други лета и към други неверници,
а ние оставаме тук да тъгуваме
по своята буря. А небето ни – черно.