Концерт „без маска и без грим”

Не просто бардовски концерт, а същинско шоу със скечове, рецитации и авторски песни сътвори на 23 април Красимир Кунчев в салона на столичното читалище „Николай Хайтов”. Мнозина го знаят и помнят от изявите му в Ловеч по време на тамошния Бардфест; но Краси по-рядко взема (или почти не) участие в други събирания на поети с китара по национални срещи и фиести…

За сметка на това го гледаха и слушаха стотици и хиляди в дните на студентските и кремиковчанските протести през тази тежка зима, последвана от студена пролет, в които той взе дейно участие като истински бард. Защото неговите песни са с директни (но не и плакатни, тъй като стиховете му са много художествени от поетична гледна точка) и конкретни послания и адресати. Те – при все че между тях има и много лирични и дори „кахърни” песни – са социални, граждански, протестни в добрия смисъл на думата.

Краси е рефлективен поет и пише по актуални и злободневни теми – като се започне с бездуховността и политическата безпътица и си стигне до Кризата и нравствения упадък на обществото.

Освен песните, Краси изпълни със завиден артистизъм свой скеч (дегизиран като улична търговка на книги), епиграми и фейлетони, публикувани в хумористични издания, между които и флагмана на хумора и сатирата – вестник „Стършел”.

Сред песните, които изпя, имаше и някои по стихове на други поети – Иван Николов и Иван Вазов („Средство да нямаш врагове”), но основната част бяха по негови стихове.

Въздействащи и като мелодика и инструментално изпълнение, те бяха приети много добре от присъстващите в залата.

Що се отнася до „отсъстващите”, мога да кажа само, че те бяха и … губещите, за което вината е в съвпадението с други прояви на наши приятели бардове и в други, вероятно уважителни причини.

Макар че живее и работи в София, Краси досега не е участвал във фестивала Софийски вечери на авторската песен – грешка, която ще бъде поправена още през тази година.

Един от текстовете на Красимир Кунчев:

Пълен идиот

Боже, колко простотия

трови нашия живот!

Как от нея да се скрия –

да не стана пълен идиот?

Нямам връзки, нямам име,

нито в банката – пари.

Всеки иска като виме

да ме стиска и дои.

Точки ли за пенсия да трупам?

Аз такава участ не желая:

дотогава просто ще изкукам

или билков чай ще пия в Рая.

Може би на ТЕЛК ще ида,

щом търпя такъв живот,

та професор някой там да види

как съм станал пълен идиот!

Славимир Генчев