Градовете на Гришата и Маргото

Рядко се впечатлявам; да намериш gem сред бардовското българско творчество става все по-трудно – или пък моят вкус е станал вечно недоволен? Но “Градовете, в които ни няма”, незнайно защо, ме превзе отвътре.

Текстът е на Гриша Трифонов, музиката е на Маргарита Друмева (нейната музикална ръчица се усеща на това място: “колко дълго…” – с едно шантаво приплъзване към един акорд, дето дори не си направих труда да проверя как му е името, просто го напипах и го сгащих: “аха!”). Шегата настрана, песента много ми хареса. Както би казал Зейфод: толкова ми хареса, че реших да я открадна :-). В случая – реших да я изсвиря и аз. Дано не ме бият.