За първи път на хартия…

Това е корицата на солидно томче от една руска поредица – „Съвременна славянска поезия“. Томчето, съдържащо образци на българската лирика, изненадващо е приютило и едно мое стихотворение – „Blues on 42nd str.“. Това, разбира се, ме радва, но за съжаление преводът се оказа под всякаква критика – „ченгета“ например беше преведно като „цигани“ – явно поради близкото звучене. И изобщо, радостта ми се обърна на нещо като яд, като видях каква са я свършили руските преводачи. Конят е харизан, така че може би не трябва да му се гледат зъбите. И не само че е харизан, ами е харизан без дори собствениците му да се обадят на авторите – поне за още един автор знам със сигурност, че никой не беше я търсил за съгласие. Явно идеята за някаква роля на автора в издателския процес (дори само като едно „пускайте, нямам нищо против!“) е далеч от представите и практиките на необятната руска душа. И все пак, приятно е 🙂