Венелин Венев

Венелин Венев е актьор, поет и белетрист, автор и изпълнител на песни. За съжаление, той ни напусна твърде рано, но остави диря в сърцата на всички, които го познаваха.

аудио: zumbullale.data.bg

ние с теб

[audio:veno/niesteb.mp3]

случайност

[audio:veno/sluchainost.mp3]

Часът на актьора | Славимир Генчев

На Венелин Венев

Дори и да ти е дошло до гуша –
не можеш вече да напуснеш сцената.
Завесата се вдига и се спуска
и третият звънец
звъни навреме.

Животът бил комедия от грешки,
написана от анонимен старец;
развива се кълбото й лудешки,
но все по логиката
на характерите.

На себе си сама се киска залата,
когато главният
герой се спъне,
и себе си презира,
и се жали,
изкачва върхове,
пълзи по дъното.

Един от ножовете не е дървен,
един от пистолетите е пълен.
Но зрителят нехае кой е сбъркал:
той вижда куката,
и пак я гълта.

И щом напред с краката някой кротко
напусне парфюмираната зала,
това не е прищявка на перото;
това е също част от ритуала.

Не, аз не проповядвам фатализъм:
бори се за невидимия смисъл,
смъкни си кожата – все пак е риза,
търси стоманения нож на риска.

Какво че след трагичните етюди
тълпата ще мълчи
в посредствен шок?
Тя и до днеска, бедната,
се чуди
на незаконния ти монолог.

(От стихосбирката „Перо от огъня”, 1989 г.)

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

11 Отговори

  1. Слави Генчев каза:

    Крайно време беше да се направи нещо за Веньо. Мнозина са неговите приятели – от Михаил Белчев и Димитър Вълчев до Румен Леонидов (с него са били и съученици) до моята скромна персона.
    Незабравими вечери с талантлив човек, много песни, много дълги разговори, една невидяла бял свят рок опера (“Камъкът на Царевец”, на която двамата с него писахме либретото и текстовете на песните, а Борис Стоянов и Митко Вълчев – музиката), много спомени…
    Като редактор в сп. “Художествена самодейност” съм помествал и негов разказ (освен стихове, Веньо пишеше и талантлива проза).
    Като много чувствителен човек, той бе изпаднал в тежка депресия през последните години на соца; горното стихотворение е писано за него, а не е просто посветено. Мисля, че си личи.
    За съжаление Часът му не настъпи приживе (всъщност той има своя сериозна реализация, играл е в театъра и е изпълнявал роли в три филма; неудовлетвореността му беше не толкова творческа, колкото обществена и политическа, тъй като бе буден и мислещ човек); надявам се Часът му да настъпи сега, когато ние, които го познавахме, ще припомним за него, а другите ще го открият и обикнат.

  2. недялко колев каза:

    Къде може да се намери повече информация за Венелин? Имам аудио касета с негови записи и ще ми е интересно да науча нещо повече за него…

  3. Христо Граматиков каза:

    Слави, струва ми се че този текст съм го чувал и като песен, ако не греша.

  4. Славимир Генчев каза:

    Да, Ицо, бая стара песен е, чат-пат съм я пял по някои наши сбирки. Но нямам никакъв запис…
    На въпроса на Недялко Колев трудно може да се отговори накратко. Веньо беше актьор в някогашния Софийски окръжен театър (база Ботевград), но рядко получаваше роли. Пишеше стихове, разкази, песни. Съпругата му също бе актриса. Нямаха деца. Почина нелепо преди десетина години.

  5. недялко колев каза:

    Благодаря за информацията! Няма да е лошо да се направи сайт за Венелин! Той го заслужава!

  6. недялко колев каза:

    А в кои филми е взел участие?

  7. Descendant каза:

    Само да добавя, че има син – Русалин.

  8. Descendant каза:

    Филмите, в които е участвал, са “Да обичаш на инат”, “Тази хубава зряла възраст” и “Вибрации”.

  9. Благодаря на Славимир Генчев за спомена за Вено. За първи път чух негова касета 1986-та, на републикански сбор на пещерняци до х. Леденика. Бях на 16 и тази режеща китара и приглушен глас ме впечатлиха много. В юношеството Людмил Янков ми бе икона и знаех (и знам) наизуст песните за Люсо (Един сънува пост, а друг пари. Човекът си сънува върхове.), Христо Проданов (Той, той беше там, а място само за двама..), Казака от Ботевград (Заспиваме чисти с мечтан еделвайс)…
    Обичам песните му и много от тях пея и днес (без да мога да свиря на китара). За жалост така и не успях да се запозная с Венев. Изчезнаха по приятели и двете касети, които имах. Само една стихосбирка ми остана.
    Ще съм много благодарен ако мога да презапиша песните му от човек, който ги има. От София съм, геолог.
    С благодарност,
    Коцето
    (outdoor_k@yahoo.com)

  10. Константине, за съжаление и на мен не ми остана негова касета.
    Но по-горе Недялко Колев пише, че разполага с една. Можете да се свържете.
    Приятелски привет!

  11. 0897660343 каза:

    Бях суфльор дълги години в театъра в който беше и Вено-Софийски окръжен гр Ботевград.Бяхме големи приятели.Вено беше голям ЧОВЕК.Приятел беше в ботевградските пещерняци и планинари.Много от песните посвещаваше на тях-истинските хора.Затова не беше удобен.Имам дидка на Вено ,,с очакване за смърт” Ако изавявате желание да го имате свържете се с мен.Заслужава да си спомним за Вино!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

twelve − 7 =