Венелин Венев
Венелин Венев е актьор, поет и белетрист, автор и изпълнител на песни. За съжаление, той ни напусна твърде рано, но остави диря в сърцата на всички, които го познаваха.
аудио: zumbullale.data.bg
ние с теб
[audio:veno/niesteb.mp3]случайност
[audio:veno/sluchainost.mp3]
Часът на актьора | Славимир Генчев
На Венелин Венев
Дори и да ти е дошло до гуша –
не можеш вече да напуснеш сцената.
Завесата се вдига и се спуска
и третият звънец
звъни навреме.
Животът бил комедия от грешки,
написана от анонимен старец;
развива се кълбото й лудешки,
но все по логиката
на характерите.
На себе си сама се киска залата,
когато главният
герой се спъне,
и себе си презира,
и се жали,
изкачва върхове,
пълзи по дъното.
Един от ножовете не е дървен,
един от пистолетите е пълен.
Но зрителят нехае кой е сбъркал:
той вижда куката,
и пак я гълта.
И щом напред с краката някой кротко
напусне парфюмираната зала,
това не е прищявка на перото;
това е също част от ритуала.
Не, аз не проповядвам фатализъм:
бори се за невидимия смисъл,
смъкни си кожата – все пак е риза,
търси стоманения нож на риска.
Какво че след трагичните етюди
тълпата ще мълчи
в посредствен шок?
Тя и до днеска, бедната,
се чуди
на незаконния ти монолог.
(От стихосбирката „Перо от огъня”, 1989 г.)
Крайно време беше да се направи нещо за Веньо. Мнозина са неговите приятели – от Михаил Белчев и Димитър Вълчев до Румен Леонидов (с него са били и съученици) до моята скромна персона.
Незабравими вечери с талантлив човек, много песни, много дълги разговори, една невидяла бял свят рок опера (“Камъкът на Царевец”, на която двамата с него писахме либретото и текстовете на песните, а Борис Стоянов и Митко Вълчев – музиката), много спомени…
Като редактор в сп. “Художествена самодейност” съм помествал и негов разказ (освен стихове, Веньо пишеше и талантлива проза).
Като много чувствителен човек, той бе изпаднал в тежка депресия през последните години на соца; горното стихотворение е писано за него, а не е просто посветено. Мисля, че си личи.
За съжаление Часът му не настъпи приживе (всъщност той има своя сериозна реализация, играл е в театъра и е изпълнявал роли в три филма; неудовлетвореността му беше не толкова творческа, колкото обществена и политическа, тъй като бе буден и мислещ човек); надявам се Часът му да настъпи сега, когато ние, които го познавахме, ще припомним за него, а другите ще го открият и обикнат.
Къде може да се намери повече информация за Венелин? Имам аудио касета с негови записи и ще ми е интересно да науча нещо повече за него…
Слави, струва ми се че този текст съм го чувал и като песен, ако не греша.
Да, Ицо, бая стара песен е, чат-пат съм я пял по някои наши сбирки. Но нямам никакъв запис…
На въпроса на Недялко Колев трудно може да се отговори накратко. Веньо беше актьор в някогашния Софийски окръжен театър (база Ботевград), но рядко получаваше роли. Пишеше стихове, разкази, песни. Съпругата му също бе актриса. Нямаха деца. Почина нелепо преди десетина години.
Благодаря за информацията! Няма да е лошо да се направи сайт за Венелин! Той го заслужава!
А в кои филми е взел участие?
Само да добавя, че има син – Русалин.
Филмите, в които е участвал, са “Да обичаш на инат”, “Тази хубава зряла възраст” и “Вибрации”.
Благодаря на Славимир Генчев за спомена за Вено. За първи път чух негова касета 1986-та, на републикански сбор на пещерняци до х. Леденика. Бях на 16 и тази режеща китара и приглушен глас ме впечатлиха много. В юношеството Людмил Янков ми бе икона и знаех (и знам) наизуст песните за Люсо (Един сънува пост, а друг пари. Човекът си сънува върхове.), Христо Проданов (Той, той беше там, а място само за двама..), Казака от Ботевград (Заспиваме чисти с мечтан еделвайс)…
Обичам песните му и много от тях пея и днес (без да мога да свиря на китара). За жалост така и не успях да се запозная с Венев. Изчезнаха по приятели и двете касети, които имах. Само една стихосбирка ми остана.
Ще съм много благодарен ако мога да презапиша песните му от човек, който ги има. От София съм, геолог.
С благодарност,
Коцето
(outdoor_k@yahoo.com)
Константине, за съжаление и на мен не ми остана негова касета.
Но по-горе Недялко Колев пише, че разполага с една. Можете да се свържете.
Приятелски привет!
Бях суфльор дълги години в театъра в който беше и Вено-Софийски окръжен гр Ботевград.Бяхме големи приятели.Вено беше голям ЧОВЕК.Приятел беше в ботевградските пещерняци и планинари.Много от песните посвещаваше на тях-истинските хора.Затова не беше удобен.Имам дидка на Вено ,,с очакване за смърт” Ако изавявате желание да го имате свържете се с мен.Заслужава да си спомним за Вино!