Чумаво

НИСКО ЛЕТИШ >>>

Във студения мраморен разум на зимата
пускам кървави жилки от лято,
А във бъчви от дъб под чардаците
шепне вино от сълзи проляти.

Топли сънища дъхат над преспите
и окичват с висулки черковното гробище.
Опустяло е селото – като след погребение
и магаре в студения припек се пощи.

Под снега, мълчалив като ялова булка,
за нещата неведоми шепнат си мъртвите.
Свойте простички спомени нижат по коренищата
и от скука гадаят на птиците стъпките.

Виждам чумата с бялата нощница,
как се мъкне и хлопа от порта на порта.
Под камбаната старият поп я следи изпод вежди
и извива молитва ли, вопъл ли…

Падам ничком в нозете на утрото –
като смъртник във нови цървули обуто –
И ридая с росата в туй чумаво село, където
оправдани са грешните и наказани бедните духом.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *