Следи от стъпки

Текстът на тази песен – “Следи от стъпки” – се появи през 1996 г. През 2014 г. с Калин Сивов я записахме за албума ни “Ниско летиш”. Десет години по-късно реших да я запиша отново с малко по-обогатено звучене.


Едно дърво във мен расте.
Превзема ме отвътре.
Но страх от ветрове попътни
и двама ни внезапно бе обзел.

И бързо губим цвят и очертания,
и в две различни пропасти сме вече –
над мен небето в синьо се облече
и аз забравих старите терзания –

за тази наша пролет непостигната,
за топлите гнезда, за клоните любящи,
на птиците за бързата изящност
и за земята, дето ги убива.

Ти… Ти все така се къпеш
във млякото на уличните лампи.
Обичам тази гледка странна,
но да танцувам с теб е твърде късно.

Ето – закъсняла жътва,
разделен час…
В задушен въздух всеки бяс заглъхва,
солта белее като кости между нас.

…Отново губим цвят и очертания
и в две различни пропасти сме вече,
но ти не казвай: “Няма го, замина!”
Но ти не казвай: “Няма го, далече е!”

Едно дърво във мен расте.
Превзема ме… И утре
благословена светлина ще рукне,
над нивите ще блесне ден.

Всяка сутрин за теб ще осъмвам,
ще ме стига сънят сред тревата,
ще нехая дали пътя съм сбъркал.
Потърси ме с очи чак когато

от полето, от нас ненагазено,
отлети и последният щъркел,
щом врабчето изпие от локвата
и последната глътчица слънце.

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

sixteen + one =