йод

Салът опря до брега,
но как ще затъне в безпаметен пясък!
Как ще разплиска солените пръски
на тъгата – неясна, нелепа…
И от дългия път да починат
ще полегнат сред пясъка дънери,
ще разсъхват презморските спомени,
водорасли ще въздишат по дъното
и над тази зелена носталгия
ще увисне горчивата пара.
За лекуване време ще бъде,
за прощаване час ще удари!
От окото си, синьо-зеленото
песъчинката вчерашна ще отплискам,
вик назаем ще грабна от чайките
и ще хукна към кея – да дишам.