ПЪТЯТ НАЗАД

Музика, текст: Пламен Сивов
В памет на Ник Дрейк

***
Още ли вярваш във пътя назад?
Кораб ли беше, или може би влак,
есен ли беше, или някъде вън
момчето пътува и се смее насън.

Спомен за ангел, суха земя.
Някой търси любов, някой търси война.
Някой пада по гръб, някой гледа встрани.
Много огради, малко врати.

Много вселени, а малко живот.
Гледа под вежди учителят строг,
сочи някъде с пръст, а после мълчи.
Всички са грешни, но виновен си ти.

Няма пощада, но и няма закон.
Най-добре се пътува в последен вагон.
Най-далече се стига с памет за прах.
Сто приятели сменям за един верен враг.

С мека обувка на босия крак,
с белия кораб или с точния влак
някой ще стигне до град и до бряг.
Негов е вече пътят назад.

Кой ще остане зад тихия праг.
Други ще тръгнат без дума и знак.
Кой ще запомни, а кой ще мълчи?
Всичко се връща, но няма следи.