Морковът на Реформацията

Реформация била нужна на България, не реформа. Ако някой не е разбрал още (например Б.Б.), бързо да прочете текста на Иво Инджев, публикуван в личния му блог и в сайта на българските протестантски пастори Pastir.org. В няколко мъдри параграфа е очертан основният проблем на нашата страна. Познахте – това е Православието.

Идеята, че ако България не беше православна, щеше да е просперираща, а народът й – щастлив и наеден, не е на Иво Инджев. Корените на тази идея се губят дълбоко някъде из първите протестантски мисии на Балканите, а в най-ново време можете да я чуете изказана от “скандални” и слабо грамотни журналисти, гастролиращи проповедници на “евангелието на благоденствието” и живеещи в чужбина български протестантски теолози. Чувал съм я (тази идея) и на маса, от устата на неизкушени в духовните дела, но безспорно компетентни по всеки един въпрос типични български “културни дейци”, чиито хоризонт по отношение на въпросите на вярата се клати някъде между преклонението пред Ванга и великата духовност на Рьорих, Кастанеда и литературния титан Паулу Коелю.

“Тезите” на Инджев са прости и ясни, мащабни и изчерпателни – нещо като народопсихология, нещо като история, нещо като визия, изобщо като нищо на света (по Сароян). “Кажете ми една просперираща православна държава. Бих искал да греша. Но гледам какво става.” – така задълбочено започва този забележителен текст. И наистина, като погледнем “какво става”, как да не ни избодат очите констатациите на Инджев? Нищо, че за хората с някаква минимална историческа култура подобни схеми, изградени върху риторични въпроси, напомнят много риториката на едни други философии – едната кафява, другата – червена. С подобни риторики един фюрер също “видя какво става” в света и предложи решение. Както и един човек с лула и шинел.

Колониализмът според г-н Инджев е прекрасно и похвално постижение на цивилизацията. Забравяме за вековете страдания, робството и всичко останало – и започваме да съжаляваме защо не сме колониална страна. Съгласни ли сте с това, братя в Христа протестанти? Съгласни ли сте да приемете една интерепретация на цивилизационната история, според която може би ще се окаже, че Хитлер и протестантска Германия трябваше да бъдат оставени да осъществят плановете си и да превърнат православното славянство в тор за арийската раса? Защото “протестантската етика” и нейното превъзходство пред “ориенталската леност” ни водят именно в тази посока.

Това, че един журналист от ранга на Инджев жали за “кръвопускащата Реформация”, която православните народи били пропуснали, би минало в графата “нищо не разбирал от християнство, писал човекът, какво толкова”, ако подобни изхвърляния не резонираха така сладостно в душите на българските протестанти. За тях е тази моя реплика, не за него. На него просто нямам какво да кажа – тезите му са непробиваеми, защото са елементарни, както всяка пропаганда.

И така, скъпи братя протестанти, ако вие се подписвате под този текст – какво ви пречи да започнете Реформация, тук и сега? Много сте, силни сте, вашата кауза е права (предполагам, вярвате в това) – масивните дървени порти на “Св. Александър Невски” очакват вашите “95 тезиса”. И аз ги очаквам с интерес.

Вместо тезиси обаче, българските протестанти избират очевидно една друга стратегия, в която основният аргумент за убеждаване на народа ще бъде благоденствието на западните протестантски общества. И това е жалко и недостойно, макар и да е разбираемо – на фона на неспособността на протестантската общност да си представи реформация, основана на идейно, а не на някакво друго превъзходство. Но тук възниква резонният въпрос – с такъв ли точно морков ще подкарате магарето към неговия магарешки рай? “Елате при нас – но не защото сме по-прави, а защото сме по-богати” – това казва текстът на Инджев и това ще бъде философията на протестантското присъствие в България, ако пасторите възприемат тази логика. Оставям на вас да прецените колко грама християнство има в тази позиция.

Когато нападат българските протестанти незаслужено и насъскват държавните органи по тях, смятам, че трябва да ги защитаваме. Но с подобни публикации, нека ви го кажа простичко, давате на държавата и обществото чуднички поводи да ви мразят. Поне да ви мразеха заради Христа, пък то…

Дарение за нов албум на Пламен Сивов

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eleven − 9 =