Визии: въведение

Едно от важните за мен „открития”, свързани с личния ми път и опитите ми за стоене в Църквата, беше това за многообразието на нейната човешка страна. Обикновено мислим Църквата като монолитно и хомогенно цяло – доколкото вярата и тайнствата наистина я определят като такава. Разнообразието на практики, обичаи, „традиции”, и накрая – чисто и просто на човешки характери наистина е второстепенно и не накърнява най-вътрешното на Църквата, което е неизменно във всички епохи и култури.

Тази хетерогенност на човешкото измерение често се пренебрегва от богословите – най-малкото, защото предметът тук не е богословски и касае повече въпроси от областта на културата, историята, психологията и социологията.

Преди да публикувам този текст, имах възможност да представя част от него пред (предимно младежка) православна аудитория. И докато повечето от слушателите – миряни го възприеха като напълно легитимен опит за инструментализация на една възможна вътрешноцърковна рефлексия, присъстващият епископ открито го критикува като неуместен тип говорене „за Православието” изобщо. Дадох си сметка, че у нас очакванията и нагласите спрямо говоренето по тези теми също са хетерогенни, нееднородни, понякога дори противоположни. Именно с въпроса за битуващите нагласи, очаквания и представи (обединени в термина „визии”) се занимава този текст. Така че, ако трябва задочно да опонирам на уважавания от мен епископ, изначално статията дори не е опит да се говори „за Православието”, а по-скоро „за православните” – за неизбежните разлики във възпрятията на хората по отношение на Църквата. Макар и да са неотносими към вечните истини на вярата, тези разлики имат пряко отражение върху църковното ни ежедневие, върху групите вътре в Църквата, с които се идетифицираме, и дори върху гражданските и политическите позиции, които понякога ни се налага да отстояваме.