Не, не свършва пътеката с връх, катерачо, пределът е другаде – на върха щом застанеш, внезапно обръщат се ролите и ронлив става въздухът, а пътеката – разредена. Неизбежното вечно подхлъзване на всички планински удавници...

С бурното навлизане на литературата в живота на българската домакиня през последните години се отвори една сериозна пазарна ниша. Кратките форми на изразяване на чувства, мисли и състояния започнаха да превземат пазарни сегменти, доскоро обитавани...

And the people who love me still ask me „When are you coming back to town?“ And I answer quite frankly „When they stop building roads And all God needs is gravity to hold...

Винаги е тъжно, когато нещо, създадено от човека, гори. Когато разберем, че е било умишлено подпалено, тъгата се оцветява допълнително и с гняв. В повечето случаи – ирационален. У нас се палят гори (за...

Тя дълго бе рисувала цветя – в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някаква почти необходимост.) Напред е криво, пусто е назад. Тя вече е отвикнала да плаче. Едно...

Попитахме веднъж един мъдрец щастлив ли е, когато гледа бора. А той замери ни със шепа пръст, усмихна се и кротко заговори: – Живея със тревичка във уста. През къщата ми ручеят минава. Мълчах...

«Болгария остается православной, но не так, как многие этопредставляют» Новости, приходящие из соседнего славянского государства, последние годы только расстраивают россиян. «Эх, братушки!…», – хочется сказать о многих болгарских известиях. Об общественных настроениях и православии в Болгарии...

За поетичната книга „Държавата на другия живот” на Пламен Сивов Съвсем наскоро Пламен Сивов издаде своята първа стихосбирка – „Държавата на другия живот”. Все още не е преминало и премиерно представяне на книгата, но аз бях от...

Те стигнаха при канала. Той беше дълъг, прав, прохладен и в неговата влажна повърхност се отразяваше нощта. — Винаги съм искал да видя марсианци — каза Майкъл. — Къде са те, татко? Нали обеща… — Ето...