Преводи на Dorota Trela Za sto lat | След сто години Za sto lat ta ulica będzie taka sama – donice, chodnik, i siedem starych kasztanów. Dzwonienie tramwajów będzie budzić rankiem domy i ptaki wśród...

От няколко месеца едно име – Алекс Орбито – шества из родните сайтове и телевизионни студиа, предава се от уста на уста и образува възбудени завихряния в средите на българската духовност – онази от...

Една съвсем предотвратима вечер, зачената невинно, като звук. Едно последно тръгване – от тук до хоризонт, до раждане и по-далече. Ухае на палта и пресен дим, скимти дете. Тъмнеят стари църкви, ръми… Денят изпраща...

Не, не свършва пътеката с връх, катерачо, пределът е другаде – на върха щом застанеш, внезапно обръщат се ролите и ронлив става въздухът, а пътеката – разредена. Неизбежното вечно подхлъзване на всички планински удавници...

С бурното навлизане на литературата в живота на българската домакиня през последните години се отвори една сериозна пазарна ниша. Кратките форми на изразяване на чувства, мисли и състояния започнаха да превземат пазарни сегменти, доскоро обитавани...

And the people who love me still ask me „When are you coming back to town?“ And I answer quite frankly „When they stop building roads And all God needs is gravity to hold...

Винаги е тъжно, когато нещо, създадено от човека, гори. Когато разберем, че е било умишлено подпалено, тъгата се оцветява допълнително и с гняв. В повечето случаи – ирационален. У нас се палят гори (за...

Тя дълго бе рисувала цветя – в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някаква почти необходимост.) Напред е криво, пусто е назад. Тя вече е отвикнала да плаче. Едно...

Попитахме веднъж един мъдрец щастлив ли е, когато гледа бора. А той замери ни със шепа пръст, усмихна се и кротко заговори: – Живея със тревичка във уста. През къщата ми ручеят минава. Мълчах...