Категория: поезия

Стихове на Пламен Сивов

Live Piano Sessions #3 – „Дете“

„Дете“ – музика, текст: Пламен Сивов Пиано: Самуел Ефтимов Вокал: Пламен Сивов *** Прозорец, пълен с планина, а до прозореца – икона. Една горчива тишина, която обещава много. Детето вика своята душа: “Къде била...

Live Piano Sessions #3 – „Зимен дъжд“

ЗИМЕН ДЪЖД Музика, текст: Пламен Сивов Как би се спуснал този зимен дъжд по грапавата буза на пейзажа… Той чака само нашето „ела!“, а просто няма кой да му го каже. Отдолу в ноемврийската...

Live Piano Sessions #2 – „Луна и път“

ЛУНА И ПЪТ Музика, текст: Пламен Сивов Луна и път – забравена причина да бъдеш тук или пък да заминеш. Небе и хляб – достатъчно начало. Не храни чужди богове единственото мое тяло. И...

Дете

Прозорец, пълен с планина, а до прозореца – икона. Една горчива тишина, която обещава много. Детето вика своята душа: “Къде била си тези зими? С какви очи съм те познал, когато още нямах име?”...

Приказка за царя

Болен е царят – на умиране. Короната сваля, от балкона се взира към пътя, където сред пепел и прах, прах и пепел, вестоносец лети и се мръщи небето. Болен е царят – верни бяха...

Недължимо

Колко кратък е пътят до последната гънка на пустия плаж, до последния връх, до предела на всичко, което ще видя. Повърви още с мен, обич моя, не поглеждай назад, че от тази минута нататък...

Ръцете ти

Ти каза: искам да сънувам теб. И зимата отстъпи към високото. Преди да падне старото небе, дали успях ръцете ти да стопля? Ти каза: тишината няма цвят, но нека щъркелът криле в гнездото свие....

Memento

Както старата улична котка помни своите зими, пазя всеки отделен пейзаж, в който сам се рисувах. Все по-никъде будят ме сутрин словата на старци без име, но сърцето не вярва в предумишлена святост, изповядана...

Право на ползване за вечни времена

(по Закона за местните данъци и такси) Нагазиха бъбриво през вълмóто на гробовете брадясали, препъвайки се в плочи с кратки имена и простички фамилии. Чернееха прегърбени жениците като мъниста, разпилени сред мъглата. Подпрян на...

Река

Не съм река и брегове не са ми нужни, но ти ми каза: Остани. На север дълго аз вървях, ти цялата си южна и всеки сняг пред тебе се топи. Каква вода да избера?...

Фонтан в дъжда

Сини струи, мокри въженца над земята размята дъждът. На града във бетонните менци се излива чиста вода. И площадът за миг опустява ‒ от дъжда бягството не е срам. И остават дъждът и фонтанът,...

Душа

Тя заспива и слуша от върха на живота нещо тайно за мене, нещо свое отвъд. И светът се подрежда и мъдро, и кротко – ето ти корени, ето ти кости, ето ти плът. Тя...

Сливен

Една съвсем предотвратима вечер, зачената невинно, като звук. Едно последно тръгване – от тук до хоризонт, до раждане и по-далече. Ухае на палта и пресен дим, скимти дете. Тъмнеят стари църкви, ръми… Денят изпраща...

***

Не, не свършва пътеката с връх, катерачо, пределът е другаде – на върха щом застанеш, внезапно обръщат се ролите и ронлив става въздухът, а пътеката – разредена. Неизбежното вечно подхлъзване на всички планински удавници...

Септември

And the people who love me still ask me „When are you coming back to town?“ And I answer quite frankly „When they stop building roads And all God needs is gravity to hold...

Натюрморт

Тя дълго бе рисувала цветя – в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някаква почти необходимост.) Напред е криво, пусто е назад. Тя вече е отвикнала да плаче. Едно...

Среща

Попитахме веднъж един мъдрец щастлив ли е, когато гледа бора. А той замери ни със шепа пръст, усмихна се и кротко заговори: – Живея със тревичка във уста. През къщата ми ручеят минава. Мълчах...

Животът като алтернатива на живеенето

За поетичната книга „Държавата на другия живот” на Пламен Сивов Съвсем наскоро Пламен Сивов издаде своята първа стихосбирка – „Държавата на другия живот”. Все още не е преминало и премиерно представяне на книгата, но аз бях от...

Enjoy this blog? Please spread the word :)