Category: поезия

Касиопея

Албум: Касиопея | ПОРЪЧАЙ >>> Декември ляга между нас, Касиопея. Дочаках своя дял от тази зима, но който близне от потта ти, ще те сънува тридесет години. И аз те засънувах – рилско езеро....

владици

Владиците прииждат на талази, гребат усърдно със епитрахили през мътните води на съвестта ни, изливат своята сугуба благодат върху пресъхналите ни устенца, а после се отеглят във покой при свойте пухкави владичици.

Жената, която се връща

Ботев булевард | Botev Boulevard by Красимир Първанов В уморени алеи градът се загръща, в някой месец на лятото, ляга накръст. Той я чака на прага, той е просто градът, дето дълго облизваше пръстите...

Март

Някакво пошло пророчество тегне над този следобед. Може да е от пеперудата с нейния хълцащ полет.

Гарвани (при лоша видимост)

Гарваните кацат по каруцата, някога червена, а сега – разпрегната, допряла колело в хълбока на късния декември –

Точка БГ

С близо двегодишно закъснение, все пак публикувам тук песента си „Точка БГ“, която стана най-популярна от песните ми – за добро или за лошо. *** Намажете главата ми с газ, запалете ме – да...

Очакване

Очаквам пролетта. Навярно твърде рано е надеждите за лято на покрива да слизат, но дълго аз се лутах и искам да усетя как вятърът от север съблича свойта риза.

Езеро

Касиопея | Cassiopeia by Пламен Сивов, Калин Сивов Албум: Касиопея | ПОРЪЧАЙ >>> Върхът обича свойто езеро. Усмихва му се. Гали го. Мълчи му. И нощ когато в планината слезе, от жажда камъкът забравя...

Baby shower

На Константин Павлов Някъде в посърналия град или в глуповато село (глуповато, но безспорно добродетелно), някъде току до мен, до вас, или на хиляда километра мята се във пелените си един новороден поет. Тясно...

Тя говореше

НИСКО ЛЕТИШ >>> Тя говореше дълго – за неща от живота, за любови, раздели, за сезони и филми. Натъжи се, когато й казах: оставам. Но все пак се усмихна и преглътна сълзите. Кой ли...

Монах

По стръмните пътеки на душата изкачването беше към дълбокото. Препъвах се разсеяно в живота и дялках свирки от гредата във окото си.

Човекът, който върви по вода

Този край на света има детски очи. Този край на света е жестоко невинен, а човекът, който върви по вода, на брега му се спира и го обича невидимо. И земята омеква в отъпкани...

Бурята

Касиопея | Cassiopeia by Пламен Сивов, Калин Сивов Албум: Касиопея | ПОРЪЧАЙ >>> Настига ни бурята в лятната вечер – решителни облаци, пестници от вятър – две последни минути, преди да усетим как стопява...

Спомен за битка

НИСКО ЛЕТИШ >>> Там, където бушуваше битката с алени пламъци, вечер дрезгаво вие към дюните старият кладенец. В гърлото кост е заседнала – жълта и тежка и припомня си нямото дъно гласовете човешки. Мъдро...

Enjoy this blog? Please spread the word :)