Момчето с уморените крила
Момчето с уморените крила не търси в огледалото приятел. Измяната е строго вероятна. Вината има много имена. Момчето с уморените крила – познаваш ли го, сине серафимов? Къде остана общото ви минало – забрави ли,...
Категория: поезия
The Ones We Are Leaving Behind
The Ones We Are Leaving Behind by plamensivov Oh blessed are the ones who are leaving behind the strong and the weak, oh, the mean and the kind; All the wandering ways of that...
No More Promises
Touching ground, looking out of the window to the sky, all the chemtrails disappear like the frown from the eyebrows of a child left behind. Misty rain wets the plane, turns the day into...
Птица
Очарован от възможната другост на света и на думите, събуден внезапно от спомен за смърт, отворих очи и се влюбих в първите птици на утрото, една от които ми каза: „Имаш най-кратката вечност да...
Емигрант (Облаче ле бяло)
Тръгвал съм поне хиляда пъти – залези и сутрешна мъгла. Китарата. Студените й струни. Песните, които не изпях. Песни неродени, но жестоки, песни за море и тишина. Кой съм аз? Въпросът ме болеше. Стрък...
Идваш ли
Идваш ли | Are You Coming by Пламен Сивов, Калин Сивов Почти очакване, почти тъга, а всъщност – сняг и борови иглички. Забравена е старата игра – „обича ме – не ме обича“. Пристанища...
Ниско летиш
Това пътуване започва в жълтия здрач на един есенен двор – там, откъдето започват толкова много пътувания. Птицата лети ниско, право към окото на вечната буря, за да търси името си. В синьо-зеленото й...
Зимен дъжд
Как би се спуснал този зимен дъжд по грапавата буза на пейзажа… Той чака само думата „ела!“, а просто няма кой да му я каже. Отдолу в ноемврийската мъгла мълчат багрянородните дървета, отричат се...
Двойно гражданство
Държавата на другия живот невидимо и кротко съществува през девет океана за преплуване и през един – за търсене на брод. До нея се достига за столетия. Или за колкото да коленичиш. Там всички...
Вечерно
Тя идва винаги сама във дни безоблачни и леки, налива в каната вода, чертае името си по небето. Изпира старите вини и дълго глади мъжки ризи. Вещаят тихо време новините, щом тихи времена със...
Човекът-куче
Day after day, alone on a hill, The man with the foolish grin is keeping perfectly still. (Paul McCartney) Човекът, дето го сравниха с куче (защото, божем, свиквал бил със всичко), присяда, пуснал корени...
Иван Петров
НИСКО ЛЕТИШ >>> Иван Петров продава зарзават – на завет – зиме, лятоска – на сянка. Към два е празен малкият площад, отдайте чест на неговата дрямка. И още есен е, ала прехвърча сняг....
Разговор
Ти питаше дали съм тук. Ти питаше, а аз не знаех. Отрони се вечерен звук по умореното ти рамо.
Реката
На В. Там далече отвъд, преди трийсет мъгливи години – там течеше реката с отпуснати мускули мътни. Ние бяхме децата от двата й хлъзгави бряга – боси птичета, дето до тъмно в прахоляка се...
Преводи на руски
Благодарение на руската поетеса и преводач Наталия Лясковска и на грузинката Нана Чкареули, получих преводи на руски на някои свои стихотворения, подбрани от самите тях. Едно от стихотворенията беше включено преди няколко години в...
Пред лято
Албум: Касиопея | ПОРЪЧАЙ >>> На лятото от сухата окръжност изчезват вкус и цвят, и женски тембър – и сърпът на един горчив септември порязва свободата ни да лъжем. Ръкавите на старите палта сега...
Посрещане
Една октава тишина. Един априлски мек следобед. Дочувам първите пчели за лятото да си говорят – в часа, когато се рои и диша тежко светлината и още зимата боли по връхчетата на тревата. Пролае...
Спомен
На Стефан Може пак да закъснея, както закъсняха всички. Ще развържа днес вината – като куче да потича по следите ти дълбоки, хоризонта да подуши; щом остане без посока, във снега да се заслуша....
Берачът на мълнии
Ще потънат и тези следобеди с мълчаливото слънце на дъното. Ще си тръгна от тази история както тръгнаха всички измръзнали. Както коренът спира до твърдото, както сол изпълзява от порите – днес постигам началото...
Пред зима
Касиопея | Cassiopeia by Пламен Сивов, Калин Сивов Албум: Касиопея | ПОРЪЧАЙ >>> От далечния край на студените сипеи, по горчивия ръб на стърнището тръгва вятър – и във зима превръща се, милият, и...
последни коментари