Category: поезия

Стихове на Пламен Сивов

Право на ползване за вечни времена

(по Закона за местните данъци и такси) Нагазиха бъбриво през вълмóто на гробовете брадясали, препъвайки се в плочи с кратки имена и простички фамилии. Чернееха прегърбени жениците като мъниста, разпилени сред мъглата. Подпрян на...

Река

Не съм река и брегове не са ми нужни, но ти ми каза: Остани. На север дълго аз вървях, ти цялата си южна и всеки сняг пред тебе се топи. Каква вода да избера?...

Фонтан в дъжда

Сини струи, мокри въженца над земята размята дъждът. На града във бетонните менци се излива чиста вода. И площадът за миг опустява ‒ от дъжда бягството не е срам. И остават дъждът и фонтанът,...

Преводи на полски

Преводи на Dorota Trela Za sto lat | След сто години Za sto lat ta ulica będzie taka sama – donice, chodnik, i siedem starych kasztanów. Dzwonienie tramwajów będzie budzić rankiem domy i ptaki wśród...

Душа

Тя заспива и слуша от върха на живота нещо тайно за мене, нещо свое отвъд. И светът се подрежда и мъдро, и кротко – ето ти корени, ето ти кости, ето ти плът. Тя...

Сливен

Една съвсем предотвратима вечер, зачената невинно, като звук. Едно последно тръгване – от тук до хоризонт, до раждане и по-далече. Ухае на палта и пресен дим, скимти дете. Тъмнеят стари църкви, ръми… Денят изпраща...

***

Не, не свършва пътеката с връх, катерачо, пределът е другаде – на върха щом застанеш, внезапно обръщат се ролите и ронлив става въздухът, а пътеката – разредена. Неизбежното вечно подхлъзване на всички планински удавници...

Септември

And the people who love me still ask me „When are you coming back to town?“ And I answer quite frankly „When they stop building roads And all God needs is gravity to hold...

Натюрморт

Тя дълго бе рисувала цветя – в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някаква почти необходимост.) Напред е криво, пусто е назад. Тя вече е отвикнала да плаче. Едно...

Среща

Попитахме веднъж един мъдрец щастлив ли е, когато гледа бора. А той замери ни със шепа пръст, усмихна се и кротко заговори: – Живея със тревичка във уста. През къщата ми ручеят минава. Мълчах...

Животът като алтернатива на живеенето

За поетичната книга „Държавата на другия живот” на Пламен Сивов Съвсем наскоро Пламен Сивов издаде своята първа стихосбирка – „Държавата на другия живот”. Все още не е преминало и премиерно представяне на книгата, но аз бях от...

Премиера на стихосбирката на Пламен Сивов

На 6 юни от 19.00 в Литературен клуб „Перото“ в НДК ще се състои премиерата на дебютната стихосбирка на Пламен Сивов „Държавата на другия живот“. Ще прозвучат стихове от книгата, както и песни по...

Държавата на другия живот

„Държавата на другия живот“ съдържа 70 избрани стихотворения на Пламен Сивов, писани в периода 1992-2016 г. Книгата е оформена в 4 раздела – „По стръмните пътеки на душата“, „Жената, която се връща“, „Една октава...

Момчето с уморените крила

Момчето с уморените крила не търси в огледалото приятел. Измяната е строго вероятна. Вината има много имена. Момчето с уморените крила – познаваш ли го, сине серафимов? Къде остана общото ви минало – забрави ли,...

No More Promises

Touching ground, looking out of the window to the sky, all the chemtrails disappear like the frown from the eyebrows of a child left behind. Misty rain wets the plane, turns the day into...

Птица

Очарован от възможната другост на света и на думите, събуден внезапно от спомен за смърт, отворих очи и се влюбих в първите птици на утрото, една от които ми каза: „Имаш най-кратката вечност
 да...

Емигрант (Облаче ле бяло)

Тръгвал съм поне хиляда пъти – залези и сутрешна мъгла. Китарата. Студените й струни. Песните, които не изпях. Песни неродени, но жестоки, песни за море и тишина. Кой съм аз? Въпросът ме болеше. Стрък...

Enjoy this blog? Please spread the word :)