Category: поезия

Стихове на Пламен Сивов

Река

Не съм река и брегове не са ми нужни, но ти ми каза: Остани. На север дълго аз вървях, ти цялата си южна и всеки сняг пред тебе се топи. Каква вода да избера?...

Фонтан в дъжда

Сини струи, мокри въженца над земята размята дъждът. На града във бетонните менци се излива чиста вода. И площадът за миг опустява ‒ от дъжда бягството не е срам. И остават дъждът и фонтанът,...

Преводи на полски

Преводи на Dorota Trela Za sto lat | След сто години Za sto lat ta ulica będzie taka sama – donice, chodnik, i siedem starych kasztanów. Dzwonienie tramwajów będzie budzić rankiem domy i ptaki wśród...

Душа

Тя заспива и слуша от върха на живота нещо тайно за мене, нещо свое отвъд. И светът се подрежда и мъдро, и кротко – ето ти корени, ето ти кости, ето ти плът. Тя...

Сливен

Една съвсем предотвратима вечер, зачената невинно, като звук. Едно последно тръгване – от тук до хоризонт, до раждане и по-далече. Ухае на палта и пресен дим, скимти дете. Тъмнеят стари църкви, ръми… Денят изпраща...

***

Не, не свършва пътеката с връх, катерачо, пределът е другаде – на върха щом застанеш, внезапно обръщат се ролите и ронлив става въздухът, а пътеката – разредена. Неизбежното вечно подхлъзване на всички планински удавници...

Септември

And the people who love me still ask me „When are you coming back to town?“ And I answer quite frankly „When they stop building roads And all God needs is gravity to hold...

Натюрморт

Тя дълго бе рисувала цветя – в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някаква почти необходимост.) Напред е криво, пусто е назад. Тя вече е отвикнала да плаче. Едно...

Среща

Попитахме веднъж един мъдрец щастлив ли е, когато гледа бора. А той замери ни със шепа пръст, усмихна се и кротко заговори: – Живея със тревичка във уста. През къщата ми ручеят минава. Мълчах...

Enjoy this blog? Please spread the word :)