The Art of Distant Objects
If the brush and the canvas could speak, would they shout through the deserts and seas of the room, to discover of each other, with some hesitation, no doubt: “Do you think of me?...
Автор: Plamen Sivov
The Illusion of Things
In a world where „more“ is in constant supply, feeding frenzies of loneliness, fear and sweat, the Connecticut ice storm that catches your eye brings you back to the frame our monologues met. It...
Преводи на английски | Plamen Sivov’s poetry in English
Преводи на Диана Стефанова Winter Rain | Зимен дъжд Oh, how this winter rain would glide along, descending down the landscape’s bristly curves… It’s waiting just for our „Come on!“, but simply, no one’s...
Преводи на полски | Płamen Siwow – wiersze wybrane
Преводи на Dorota Trela Emigrant – Biały obłoczku | Емигрант (Облаче ле бяло) Wyruszałem, chyba z tysiąc razy – czy pod wieczór, czy wśród rannej mgły… Gitara mоja i jej zimne struny, piosenki, których nie...
В орбитата на лековерието: Алекс Орбито
От няколко месеца едно име – Алекс Орбито – шества из родните сайтове и телевизионни студиа, предава се от уста на уста и образува възбудени завихряния в средите на българската духовност – онази от...
Душа
Тя заспива и слуша от върха на живота нещо тайно за мене, нещо свое отвъд. И светът се подрежда и мъдро, и кротко – ето ти корени, ето ти кости, ето ти плът. Тя...
Отворено писмо до фондация „Америка за България“
До Управителния съвет на фондация „Америка за България“ Уважаеми дами и господа, Обръщам се към вас по повод публикация в сайт на организация, финансирана от вашата фондация в рамките на програмата ви „Гражданско общество...
Сливен
Една съвсем предотвратима вечер, зачената невинно, като звук. Едно последно тръгване – от тук до хоризонт, до раждане и по-далече. Ухае на палта и пресен дим, скимти дете. Тъмнеят стари църкви, ръми… Денят изпраща...
Ще бъдеш безстрашен
През лятото на 2013 г. отидох в град Елин Пелин, за да снимам о. Георги. Беше дошъл от село Жегларци при синовете си. Снимах службата в храма, записах и разговор с него и със...
***
Не, не свършва пътеката с връх, катерачо, пределът е другаде – на върха щом застанеш, внезапно обръщат се ролите и ронлив става въздухът, а пътеката – разредена. Неизбежното вечно подхлъзване на всички планински удавници...
Как да напишем успешна стихосбирка за 1 час
С бурното навлизане на литературата в живота на българската домакиня през последните години се отвори една сериозна пазарна ниша. Кратките форми на изразяване на чувства, мисли и състояния започнаха да превземат пазарни сегменти, доскоро обитавани...
Мъжът в дългото черно палто
Man in the Long Black Coat, Bob Dylan Пеят щурчета, прииждат реки, памучната рокля на простора виси. Прозорец отворен… Африканският тис се люшва назад в ураганния бриз. Нито дума за сбогом, ни прощално писмо...
Септември
And the people who love me still ask me „When are you coming back to town?“ And I answer quite frankly „When they stop building roads And all God needs is gravity to hold...
За горящите складове
Винаги е тъжно, когато нещо, създадено от човека, гори. Когато разберем, че е било умишлено подпалено, тъгата се оцветява допълнително и с гняв. В повечето случаи – ирационален. У нас се палят гори (за...
Натюрморт
Тя дълго бе рисувала цветя – в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някаква почти необходимост.) Напред е криво, пусто е назад. Тя вече е отвикнала да плаче. Едно...
Среща
Попитахме веднъж един мъдрец щастлив ли е, когато гледа бора. А той замери ни със шепа пръст, усмихна се и кротко заговори: – Живея със тревичка във уста. През къщата ми ручеят минава. Мълчах...
Представяне на „Държавата на другия живот“ по „Нощен хоризонт“
Запис от представянето на стихосбирката „Държавата на другия живот“ в предаването „Нощен хоризонт“ по БНР. Водещ – Кармен Манукян.
последни коментари