Фестивал за три гроша

You may also like...

3 коментара

  1. Няколко пъти съм чел тази публикация преди да напиша коментар.
    Имах късмета да познавам Владо Левков, Мария Бъчварова и Бойко Богданов тогава, когато те направиха и изпяха „Моя Революцийо“ и „Свобода“. Владо не е между живите, Бойко сега не го познавам, Мария Бъчварова също не я познавам сега.
    50 хиляди марки е „повече от скромен бюджет“ според Розмари Стателова. Това дали се отнася за България?
    Възраждането на събития, които са се случили в Германия преди 30 години се случва днес поради наличието на личности, които и тогава са ги организирали.
    В България преди 30 години фестивалите за политически песни ги организираше Комсомола и БКП, по-точно организатори на щат в тези структури. И понеже тези организатори тогава не са били такива личности, каквито има в Германия (и в Румъния също), следователно събития с такива мащаби в България не би могло да се очакват в днешно време.
    Ако Розмари Стателова и други хора лелеят за политическата и протестната песен, то те са обречени на разочарование. Никой днес не протестира по този начин. Това отмря.
    Остава обаче желанието на определен кръг хора да пеят собствени песни в съпровод на акустична китара. Т.нар. singer-songwriters или на български – автор-изпълнители.
    В момента в България нищо не обединява тези хора.
    Най-малкото те не са изпълнители на политически песни.
    (Само някои от тях имат такива)
    Изкуството, което те създават заслужава малко повече внимание от страна на обществото.
    Сигурен съм, че институцията, която трябва да се заеме с популяризирането на това изкуство в съвременна България е Министерство на Културата.
    Щом в Румъния могат да го направят, значи и в България трябва да може.

  2. Виктор Макаров каза:

    ееех, Краси, приятелю…
    то че трябва Министерството да се заеме – трябва, ама… това банкети, това костюми, това изложби и концерти с по 100 лева билетчето и прочие министерско отчитане на дейност, няма време за поети с китари. пък и за нашего брата не сто лева, а десет дори, пак никой няма да даде – значи не сме изгодни.
    изобщо, на етапа на първоначално натрупване на капитала – на който етап от класовата борба нашата прекрасна родна страна е тихо и непоклатимо запецнала – та, на етапа на първоначално натрупване на капитала, самото понятие „министерство на културата“ звучи малко нещо като оксиморон. (не че хората които работят в този оксиморон не получават заплати…)
    трите гроша няма да ни се случат, то се е видяло; значи, остава ни само добрият стар ентусиазъм. нещо като „на гол тумбак – чифте пищови“. в моя случай голият тумбак е аранжиран с чифт китари; познавам и хора с чифт четки (и боички), с чифт химикалки и т.н.
    с други думи, ако ние сами не си го направим фестивалчето (с реверанс към Слави Генчев), концертчето (към Теди Янкулов), сайтчето (към Пламен Сивов), сядането на чашка или ходенето на гости, то просто няма да стане. така че: давайте братя да даваме!
    и потози повод: можеш ли да ми дадеш GSM-а си, че не мога да те намеря нещо, плиз?
    😉

  3. Уважаеми господин Сивов,
    Издадох стихосбирка, озаглавена „Исус е грешен път“ в издателство Жарава. В нея има текстове, подходящи за ангажирани, социални песни. Можете ли да ме свържете с рок-група или бард, който да погледне текстовете и да ги прецени евентуално за песни. Вече имам една песен с Детския радиохор и маестро Христо Недялков, която се нарича Щъркел и се пее успешно в България и в Чужбина.
    Сърдечни поздрави
    Ваш: д-р Стефан Мачев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Enjoy this blog? Please spread the word :)