Гриша Трифонов

Може да харесате още...

16 коментара

  1. stir каза:

    Това е оригиналният текст на стихотворението, писано от Иван Вълев. Защо не публикувате текста от песента?

  2. antoni каза:

    Na Grisha Trifonov-blagodarq za tazi pesen.Kak moga da namerq drugi negovi zapisi?

  3. ЛЕОНИД КУШЕВ каза:

    Тази и „Главната улица“ са любимите ми песни. Не можах да ги чуя през този септември, но му пожелавам здраве, успехи и същото излъчване от сцената, защото „септември“ слиза и към нас…

  4. Теофан Константинов каза:

    „Крадци с китара“ трябва да направим една секция тук, щото „оригиналният“ текст съвсем не е на господинът Вълев, а на приятел на дъщеря му, от когото си е поприсвоил идейки. Това се случи преди повече от 15 години сигурно и тогава изобщо нямаше подобни медии, гласност или закони за авторското право. Наскоро си чух парчето на една сватба и се сетих за тая подла кражба (между другото и хармонията е силно взаимствана – да, господин Трифонов, не гледайте тъпо в екрана). А ето това е и оригинала:

    КАКВО Е ЛЯТОТО

    Какаво е всъщност лятото, какво е?
    Сезон, през който мен ме няма
    и в стаята, която уж е моя
    слънчев лъч за миг поспира,
    въздъхва, може би и си отива…

    Какаво е всъщност лятото, какво е?
    Очи на северно момиче
    или жена, която уж е моя
    и седем дни ще ме обича.
    С много мигове желани,
    с тъмни думи ме опива,
    но тя при мен не може да се върне,
    въздъхва, може би и си отива…

    Какаво е всъщност лятото, какво е?
    Септември към морето слиза
    и младостта, която уж е моя
    трепери в лятната си риза.
    Сред белите и кротки дюни
    сърцето ми в мечта обвива,
    навярно тя си спомня своя юни,
    въздъхва, може би и си отива…

    Честно казано изобщо не ми се занимава да си търся правата, но ще се радвам да си извоюват крадците слава на такива…

  5. А мога ли да попитам с какво право, лицето Иван Вълев е присвоило текста на песента? Г-н Вълев, вие най-добре знаете, че нямате моралното право да слагате името си под въпросния текст. Като творец, би трябвало най-добре да знаете колко грозно и пошло е ограбването на интелектуалния труд! С каква съвест заспивате вечер?

  6. Иван Вълев каза:

    Крадецът вика „Дръжте крадеца“.
    Случайно попадам в този сайт и виждам коментар на някой си Константинов, от който разбирам, че той е присвоил фрагменти от моето стихотворение „След лятото“ и го е съчетал с някои свои „добавки“. По моето стихотворение Гриша Трифонов е създал песента, станала широко известна.Обвинява ме в кражба, но не знае, горкият, че аз имам непоклатими доказателства за авторството. Моето стихотворение „След лятото“ е отпечатано в стихосбирката ми „Засял съм думи“ (1972 г.). Много повече от 15 години, драги ми „съавторе“.
    Така че, госпожо Василева от следващия коментар, аз заспивам с чиста съвест, но попитайте Константинов с каква съвест пише горните глупости. Ами ако аз го призова на съд?

  7. Освен че е клеветник, Константинов се оказва и бездарник. Промените, които е направил в моето стихотворение,са неуместни и несръчни. Някъде стиховете не се римуват, другаде са шаблонни и сладникаво сантиментални.
    Извини ми се,Константинов. Иначе ще те осъдя за клевета и морална вреда.

  8. В моя отговор, който е изчезнал, аз доказах несътоятелността на обвинението в „кражба“, в коментара на Константинов. Повтарям накратко: Моето стихотворение „След лятото“ е публикувано в стихосбирката ми „Засял съм думи“ (1972 г.), която може да се види в по-големите библиотеки. Константинов твърди: „това се случи преди повече от 15 години“. Наивно, Константинов. Защото моят текст е публикуван преди повече от 30 години. Не зная дали сте били роден тогава. Ха-ха-ха!

  9. Господин Сивов, моля, не изтривайте моите коментари.

  10. Защо така бе, синко(-вец)? Сега чак видях, че си роден няколко години след първите публикации на моето стихотворение „След лятото“. То беше публикувано за пръв път през 1967 г. в пловдивския вестник „Отечествен глас“. Тогава дъщеря ми още не беше родена, защото аз не бях женен. Ти си по-малък от нея и не ми се вярва да сте били приятели. Разбирам, че е възможно да си пял песента на Гришата и полека-лека да си си внушил, че ти си авторът. Но чак пък да те обземе желание да обвиняваш „лицето Иван Вълев“ в литературна кражба? Е, това не мога да го разбера! Ами то си личи и по ритъма, и по стила, че различните само няколко стиха не са от същия автор. Да оставим настрана фактическите доказателства, които аз имам (книга с година на издаването, брой от вестник с най-първата публикация). И то още преди ти да си бил роден… И друг път съм се срещал с опит да ми бъде откраднато стихотворение, но чак такава наглост срещам за пръв път. Теофанчо, синко, кой те възпита така? Не вярвам да е университетът, в който си учил. Не вярвам да е майка ти. Хайде сега, извини се на чичко ти Иван Вълев – тук, където си го обидил. Повече не искам от теб. Защото може и да си нещо болнав, момчето ми…

  11. Красимир Първанов каза:

    Иване,
    Няма смисъл да се занимаваш с плагиатите. Видях, че си се изнервил.
    Няма смисъл, наистина.

  12. През Лятото Слънцето пече силно.
    Хората са слаби – явно не издържат…

  13. Недялка Нанева каза:

    Господин Теофан Константинов,госпожа Златка Василева,ако Ви е останало малко достойнство като личности,трябва да се извините на Господин Иван Вълев!Ние неговите читатели познаваме много добре стила и образността на писането му,затова лесно различаваме оригинала,а определено Вие не сте!За да се докоснете до неговото творчество трябва да имате и душа ,и сърце,а Вие нямате и двете,което проличава от изложенто Ви!Бурените никога не засенчват цветята!

  14. Б.Стоянова каза:

    Хммммммммммм, незнам за текста, но аз знам песента от много години с друга мелодия, някога имаше един съства който я пееше. честно казано доста по ми харесва, трябвада ви я изпеянякой път)))))))

  15. Анелия каза:

    Хора, луди ли сте? Този текст знам отпреди повече от 30 години, пяла песен съм я и съм плакала на нея като млада… Дори още Гриша Трифонов не я беше запял, имаше една версия на Драго от групата „Кукери“, която обаче не стана така популярна като песента на Гриша Трифонов. Константинов, какъв приятел на дъщеря му, какви пет лева?!?!? Вие по сватбите ли черпите информация за българската художествена литература?

  16. Гриша Трифонов каза:

    Виждам, че „дискусията“ продължава. Само ми се иска да попитам госпожата Б. Стоянова какво значи „Аз тая песен я знам, но с друга мелодия“? По един текст може да има много песни, но няма песен с различни мелодии.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Enjoy this blog? Please spread the word :)