След рая

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Victor Makarov каза:

    Хрумна ми нещо есенно докато слушах песента… Не е точно отговор, но има някаква връзка. Не е и съвършено, но пък е от сърце – моля сподели го с Илиана:

    Аз съм пясъчна буря, но не от онези
    дето пътници сварват, затрупват селца,
    просто есенен вихър съм, с пъстри кроежи,
    хвърлящ прах в уморени очи и сърца.

    Искам всички да видят премяната златна,
    тя обаче повяхва, отлита отвъд
    и натяква, кафява, набръчкана, хладна,
    че е плод вечността ми, с разкъсана плът.

    И отново съм гол, и отново се крия
    зад смокини, зад храсти, зад бляскав PR
    и зад мерена реч върху жълта хартия
    и усърдно играя театъра стар…

    Всяка есен обрулва листата ми смешни.
    Черни клони протягам със ропот и страх,
    а небето посреща ме с пролетни песни…
    Как така да забравя небето успях?

    Явно пясъчна буря съм, но от онези,
    дето себе си само затрупват със прах…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Enjoy this blog? Please spread the word :)