Отворено писмо до поетите с китара

You may also like...

7 коментара

  1. Hristo Gramatikov каза:

    ВНИМАНИЕ!
    НЕ РАЗРЕШАВАМ НАСТОЯЩЕТО ДА СЕ ПУБЛИКУВА В ДРУГИ САЙТОВЕ!
    Христо Граматиков

    “…ако някой иска да си говори с мен, моля да ми пише на личния e-mail…”
    Прощавай, Марго, ама няма как да стане. След “открито писмо”, би следвало да очакваш и открити отговори. Иначе не сме равнопоставени. Така че аз ще ти отговоря тук, открито. Като предварително моля за извинение, ако някъде наруша добрия тон.
    Сравнявам писаното от теб след Разград в “Добра среща, есенни бардове”(1) и откритото писмо (2).
    “Никое царство, разделено против себе си, не може да устои. Едва ли някога повече сме се нуждаели да бъдем заедно и, освен за личните си велики дела, да имаме малко повече грижа за другите.”…”За целта обаче е нужно да се откажем от някои неща – най-напред от безсмислените кавги и мерения на не знам какво си.”…”Колкото до общността, мисля че не можем всички вътре в нея да се харесваме и обичаме, нормално е, но може да има толерантност.”(1)
    “Един прав в зъбите на всеки, който се опитва да принизява всичко съградено от други преди него досега! Един прав в зъбите на всеки, който счита че Гриша Трифонов е длъжен да слугува на нечии алкохолни стремления и още един як в зъбите на оня, който съсипва усилията на други да градят оттук нататък!…Дошло е време разделно!”(2)
    Между двете публикации има доста разлики и повече от два месеца време. Подозрително много време за спонтанна реакция на нещо, което даже не бих нарекъл събитие – несъстоялият се “ПОКИ 2008”.
    В светлината на опороченото ми от Социализма съзнание, окончателно ликвидирано от Демокрацията, имам две възможни обяснения: обикновена проява на слугинаж(прикрит под благовидна загриженост за някаква “кауза”) или плащането на индулгенция за някакъв “грях“(принадлежността към дадена група изисква периодично плащане на индулгенцията, особено ако междувременно си заподозрян в “нерегламентирани” връзки с “друга” група). Ще бъда изненадан, но искрено ще се зарадвам, ако се окаже, че съм сбъркал. Макар че усещам как един мой приятел, “друг мой окаянный”, вече доволно потрива ръце и отваря кранчето на винаги пълните му съдове с фекалии.
    Нямам намерение да ставам адвокат на поета Емил Ангелов, известен по нашите земи като Брачеда. Негово право е да реагира, както намери за добре.
    Лично аз нито в един момент не съм подкрепял идеята за алтернативна проява в Харманли и в това отношение мненията ни не се различават. Подобни инициативи опорочават постиженията (дори те да са в минало време) и дискредитират движението на българските бардове. Позволявам си да го нарека така, защото дори подобна размяна на мисли доказва, че нещо в нас и около нас все пак се движи.
    Но би трябвало да имам огромно въображение, за да нарека тона ти толерантен. Намесата в личния живот и обидите, отнасящи се до външен вид и поведение, никога не са били добър тон. И Маяковски е пиел, и Пеньо Пенев е залагал жена си, и Висоцки се е друсал, но това не ни пречи да ги помним и обичаме като поети. Пък и честно казано, не съм забелязал Гриша Трифонов (чието музикално и поетично творчество изключително високо ценя!) особено силно да се съпротивлява на “нечии алкохолни стремления”. Още повече, че подобни стремления са неотменима част от “академичната” общност.
    И много моля, нека за поезия говорят поетите! Когато напишеш песните на Емил Ангелов от бургаския му цикъл, когато напишеш “Истината има смъртоносна доза”, тогава заповядай – да седнем на една маса и да си мерим…салатите!
    В тая връзка се изкушавам да цитирам един от любимите ми руски поети Роберт Рождественски, в “Поема за различните гледни точки” (мога да ти я подаря, Марго, сигурен съм, че ще ти хареса):
    “Вече пием като теб, Есенин,
    Да можехме да пишем като теб!”
    Като заключение на тази част от темата имам ПРЕДЛОЖЕНИЕ:
    Да разрешите противоречията си с Брачеда по приетия още в Средновековието благороден начин – в открит дуел. На сцена, всеки сам с творчеството си и срещу публиката. Готов съм да организирам такъв дуел и да поема разходите по реализацията му. Като варианти за място ти предлагам Бургас или Силистра, не изключвам и неутрален терен – Варна, Добрич, Шумен (Айтос, Поморие, Несебър).
    Толкова по този въпрос.
    Понеже ме споменаваш в писмото си, нормално е да реагирам по някакъв начин.
    “Аз не харесвам песните на Христо Граматиков и ако го слушам, то защото искам да зная какво се случва и да го разбера що за човек е…”
    Най-лесно е да отговоря, че и аз не те харесвам, пък за купоните не може да става и дума…Но ще е много елементарно и невярно. По-вероятно е ти не можеш да си ме обясниш, дефинираш, докато аз ще се опитам да го направя спрямо теб. Дано да ти помогне в разбирането. Без да ти налагам да ме харесваш.
    В Разград ти ми каза, че доста съм израснал, което малко ме позаблуди, но като се има предвид възрастта ми, е общо взето обяснимо (израстването!). И понеже декларираш желание да разбереш какво се случва, ще се опитам да обясня някои неща. Поне както аз ги виждам.
    Човек обикновено не разбира нещата, които: или не познава, или не умее, или са извън неговия стереотип (включващ бит, поведение и обкръжение). В случая, според мен, става въпрос за комбинация между гореизброените.
    В първото се убедих, когато миналата година в Ловеч ти, след като 6-7 години от появяването ми сред бардовете, за пръв път прояви интерес какво правя. Не е възможно да разбереш някого, ако не го чуеш. В началото на Кръга на Барда това беше един от притесняващите ни фактори. Слава богу, чухме се, разбрахме другият какво прави и защо го прави по този начин, и оттогава си работим заедно. Различни, диаметрално противоположни понякога, но търпеливи и благоразположени. И се оказва, че това работи. Всеки си имаше фенове, но с времето повечето от тях станаха и фенове на всички.
    За умението. Ти си ярък (даже много ярък!) представител на “музикантите”. Пишеш музика. По стихове на други поети. Поправи ме, ако греша. Наричам тези хора така, защото освен че са добри композитори, са и много добри музиканти. Понякога пишат толкова добра музика, че поезията изчезва някъде по пътя или потъва в изобилното музициране.
    Друга категория са предимно “поети”. Те не се отличават с особено разнообразие на музикалната форма, но силата им е в поезията. Сред тях има и пишещи предимно интимна лирика, други пишат балади, трети сатира, четвърти с гражданска насоченост (в момента не ми идва наум по-подходящ термин).
    Не знам по каква причина, но обект на творчество на “музикантите” е предимно интимната лирика, макар че там нещата понякога са много близко до естрадата и поп-културата (в добрия смисъл!). Но песните с гражданска насоченост, баладата (не рок-баладата и блуса!) и сатирата напълно липсват от техния репертоар. Обяснимо е – господ им е дал повече от едното, но им е взел от другото. В повечето случаи НЯМАТ УШИ за другите неща. Простено им е. Но нека не обявяват останалите извън закона.
    Има и трета категория – универсални войници. Които пишат и поезия, и имат достатъчна музикална култура за да пишат неща в повече от три акорда, макар и в по-редки случаи сравними с постиженията на другите две категории в поезията или в музиката, взети поотделно.
    За стереотипа. Надявам се организаторите на феста в Разград да ни изпратят обещаните дискове със записите на нашите изпълнения. Ако видиш внимателно записа, и ако ИМАШ УШИ да чуеш реакцията на публиката, ще си обясниш много неща.
    Ти си човек професионалист – работиш в областта на театралната музика много години. Понеже и аз съм започнал с музика за театрални постановки, мисля че мога да изкажа някакво мнение и по този въпрос. Работата е там, че театралната музика като въздействие е неотделима от сюжета, играта на артистите, сценографията, дори осветлението. Това позволява непрекъснато експериментиране с формата, търсене на нестандартни решения, които да усилват въздействието върху зрителя. В театралния салон нещата се възприемат комплексно. Изнесена навън, обаче, тази музика не винаги стига до ушите и сърцата на хората. И запазвайки този свойствен ти стил (който може и да е перфектен, не съм човека, който може да даде оценка за това!) и пред различна аудитория, поемаш сериозен риск – да бъдеш неразбрана. Прегледай пак записа от Разград и проследи промяната в амплитудата на зрителската реакция.
    Защото освен за нас самите (и за нашия си купон!) това, което правим, е предназначено и за тези, които ни слушат. С надеждата да ни чуят!
    И в заключение, както и да се наричаме – бардове, трубадури или поети с китара, все пак става дума за ПОЕТИ. Става дума за СЛОВОТО. Пък дай боже да е и с хубава музика!
    “Човек…и добре да живее – пропява! И нека идващите след нас чуят гласът ни!”

  2. Емил Димов Ангелов каза:

    Уважаема, Маргарита Друмева,

    Използвам „Уважаема“ без никаква ирония или студенина, защото продължавам да Ви считам за един от малкото честни, искрени и доблестни хора, с които съм имал възможността да общувам.

    Няма да публикувам (засега) първите няколко отговора, които написах афектиран, озлобен, огорчен и признавам обиден.

    Образът на психясал, алкохолизран, анархистичен, буйнстваш и прочие тип е изкючително повърхностен и неверен. Или не Сте чела внимателно и Сте се СамоДезинформирала, или Сте Дезинформирана, или се опитвате да Дезинформирате.

    И така да се запознаем. Казвам се Емил Димов Ангелов (държа да се обръщате към мен вече с това име), наричан от приятелите Брачеда. Роден съм на 10.09.1962 г. (Дева с асцедент Дева) в близост до град Айтос, в критичния малко преди осми месец, с недостойния за мъж около килограм. Още съм благодарен на непознатите за мен хора принуждавали ме да дишам над месец. Предполагам от тогава ми е прекомерното желание за живот. Произхождам от семейство на работник и служеща, с което нито се гордея, нито се срамувам.

    Започнал съм да чета на 4(четири) години и половина (поради 4 години по-голямата си сестра) и бях легендата на Айтоското читалище, където след няколко месеца (така да се каже активно членство) ми разрешиха да вземам по-повече от три и по-дебели книжки. Първата ми пишеща машина ми подариха, когато бях на около 15, следващата (любимата „Марица 30“) си купих през първата година от следването. Първата китара – на 19 години, втората – тази която използвам в момента и съм напълно съгласен със всички, че не става за нищо ми е подарък. Наумил съм си като/ако надмогна на харчовете си, да си подаря трета – надявам се по-скъпа и по-хубава. Занимавам се с писане от 14 годишен. Израснал съм (така да се каже) в стария „Клуб на културните дейци“ /до гара Бургас/. Дишал съм въздуха и съм си пил виното (е с много, мно-о-о-го Лимонада) с Христо Фотев, Недялко Йорданов, и … другите едва ли познавате. Набор съм, и бях добър приятел с Петя Дубарова.

    Винаги съм бил от така наречените „буйни отличници“. Златен медалист съм на Математическа Гимназия – Бургас за „випуск 1978“. Призьор от няколко състезания по математика включитело и Национална Олимпиада.

    Активно съм тренирал няколко спорта, включително и 2(две) години бох при Георги Костаднов. (Познайте колко смешни ми се видяха Вашите ПРАВИ)

    Служил съм в елитно ПВО поделение. Понастоящем (ако не съм отписан от служба), след обучение в заводите във Велико Търново, съм Старши майстор по специалната част на ОТР, въпреки че все още съм редник.

    Завършил съм Факлтета по Математика и Механика към СУ, като последните 2(две) години обучението ми се провеждаше в БАН в катедрата „Изкуствен Интелект“. Точната ми специалност е „Кибернетика и Теория на Управлението“. Учавствал съм в два проекта на акад. Благовест Сендов, в проекта „ЕСГРАОН“, в проекти по „Математическа Лингвистика“ и т.н. Една от няколкото дипломни работи, върху които работих тогава, именована „Интерпретатор на ПРОЛОГ“, защитих на български, руски и аглийски и бе откупена от (или подарена на) представители на МУ „Ломоносов“. Съавтор съм на няколко от подпротоколите в TCP/IP използвани (надявам се все още) в InterNet, както и на алгоритми и подходи за междувъзлово Hash търсене и събиране на информация (разбирай Търсачки). Една година ръководих „UNIX Group“ България (безплатно). Владея и четирите известни езици/езика Assembler за трите класа компютри, и почти всички по-известни програмни езици без последите няколко WEB щуротии. Един от дуета Dark Avenger (аз бях Dark).

    Губих си времето 5(пет) години в Нефтохим – Бургас (толкова беше срока на договора ми за степендия), в романтичи опити да променя света и … Напуснах поради „несходство на характерите“, по времето на Мораториум за НАЗНАЧАВАНЕ. Годината е 1993. Хубава година за зарязване на хубава и сигурна заплата, нали?

    От Работата си в Мултигруп и по-точно в Кредитна Банка, ще отбележа специалната лично връчена от покойния Илия Павлов парична премия, за това че двама от над двадесет експерта успяхме да убедим борда на директорите и да спрем проект за сателитна телекомуникация. На следващата година, на една друга банка, след като се изръси доста в зелено, просто в последния момент и отказаха лиценз. Прогнозата ни се сбъдна. Силна корупция в политически нестабилна държава – или плащаш на всички, или … Впрочем вероятно имате наблюдения върху сегашната дйствителност. Като успех отчитам и изграждането на първото в района on-line разплащане с ВиК и НЕК(БТК предложиха неприемливи условия) във всички клонове на банката в градовете Бургас, Созопол, Поморие и Грудово (сега Средец). Годината е 1996. По това време ДСК заверяваше текущите сметки (ако искате вярвайте) по разпечатки. Банката беше обявена в несъстоятелост през 1999 г.

    От тогава и досега работя идивидуално. Според НАП съм ЕТ.

    Режимът на живот ми е: Ставане в 5:00(от около 2 години, преди това ставах в 6:00), работа, около литър и половина кафе(сутрин започвам с джезве), цигари – колкото понеса, около пет километъра пеша(без събота и неделя), еднократно ядене – вечер (след като преценя, че не съм в състояние да работя повече), по същото време и причина (рядко и напоследък) не повече от 100 гр. мастика.

    Изключение от този режим – Вторник.

    Фалити – един, в опита си да създам Лаборатория по Електроника в Бургас.

    С Вас се познаваме, вероятно от един (ако не се лъжа и ако Сте присъствали) от фестивалите на Студентските театри в София. Петър Вълков – Чупката (всъщност, защо не го поразпитахте малко за мен преди да напишете тези неща) доведе един слабичък, дългокос младеж в хотела (май се казваше „Иглика“), в близост до Лъвов мост, който се весели с вас, а в последвалата паспортна проверка скочи на паважа от втория етаж, защото веднъж вече Народната милиция беше му изземала личните документи, а няколко пъти беше преспивал в различни Районни, като „съмнителен“. Лошо няма, аз знаех правилата на играта и бях РЕШИЛ да не ги спазвам.

    Видяхте ли някъде в това изложеие, Уважаема, Маргарита Друмева, човека за когото пишете ?

    Ако Вие сте идеалистка, както ми се стори че се опитвате да внушите, аз съм не по-малко отчаян идеалист от Вас.

    Това се доказва от:
    – Отказа ми на Предложения за Аспиратура в МУ и СУ, поради стипендията на Нефтохим, желаието ми да работя и живея в Бургас, нежеланието ми да учавствувам в дребни „научни“ интрижки и дълбокото ми убеждение(за съжаление малко погрешно), че наука може да се прави навсякъде

    – Отказа ми на Предложение за работа в МВР – Бургас в групата „Шифроване и Разшифроване“ (няма да казвам в кой отдел, нито как изтръпнах като ме поситеха у дома)

    – Отказа ми на Предложение за работа в ТЦ по Статистика (също с домашно посещение)

    – Напущането на Нефтохим

    – Ако щете оставането ми в България, въпреки напредналите преговори с Лабораториите на Motorola в Аделаида Австралия, свързани с няколко мои разработки свързани с Разпозаването и Движението на Тримерни Обекти. Просто един от сценариите ми за край на мандата на Жан Видеов беше Гражданска Война, а можех да взема близките си там, чак след година.

    И точно като идеалист, Уважаема, Маргарита Друмева изключително се притеснявам и внимателно се вглеждам в размахващите идеи, защото почти всички чудовищни злодейства и престъпления срещу човечеството са извършени все в името на „ИДЕИ“, а в началото бе „само“ СЛОВО, нали ?

    Не знам дали вече го схаващате, затова ще ви го обобщя. Изправил сте се срещу крупен професионалист, достатъчен ерудит в доста области от познанието в т.ч. абстрактни и естествени науки, ПОЕЗИЯ и др. изкуства, разнообразие от общочовешки и по-тясно социални феномени в т.ч. повечето по значими религии и вярвания (та в този дух да ви питам Вие ли се намерихте най-праведната та първа хвърлихте камък), горд и неподкупен, СВОБОДЕН български интелектуалец и в края на краищата МЪЖ, който ни най-малко не се е притеснил от размаханите юмручета и пръстчета.

    От тук нататък Ви предлгам Два Варианта:

    Първи. Да ми се извините също толкова публично (чух че писанието го имало още някъде), като съм съгласен и на не чак толкова „отворена“ форма.

    Втори. Да цитирате точни мои думи и/или дела, с които

    – СЕ ОПИТВАМ ДА ПРИНИЗЯВАМ ВСИЧКО СЪГРАДЕНО ОТ ДРУГИ ПРЕДИ МЕН ДОСЕГА
    – СЪСИПВАМ УСИЛИЯТА НА ДРУГИ ДА ГРАДЯТ ОТТУК НАТАТЪК
    – кипазя лицата и усилията на толкова много хора
    – съм учавства в „развихрилата се буря“ „Относно наградата на името на Владо Левков“
    – съсипвам и очерням лицата на „20 годишните неистови усилия“

    може пък и да се съглася някоя от тезите.

    Засега няма да откликна на желанието Ви за женско скандалче и пропущам всички и по-дреби, и по-едри обидни констатации, квалификации и др. въпреки че това е реализирано в първите няколко отговора, които упоменавам в началото.

    Умолявам предварително Slavy да не се намесва. Вече съм го включил в сценария.

    Съжалявам, че написах някои от горните неща, защото дъщеря ми е редовен читател на форума, а те бяха „бащинска“ тайна.

    Това между нас, Уважаемата, Маргарита Друмева не е непреодолима пропаст, а разлика във височините и повярвайте ми, на мен ми се налага да гледам доста надолу.

    Ще приема бъдещото Ви мълчаие като акт на Непредизвикана Агресия, точно в такава степен както и „Отвореното“ Ви писмо. Ако до Коледа не получа най-малкото срок за публикуване на отговора Ви ще се чувствам свободен да пиша и говоря каквото, където и когато си пожелания по Ваш Адрес. Дребните закачки с Макс Коен(ugupu) ще Ви се видят само смешни ( тогава защитавах обичани от мен хора, сега ще защитавам себе си).

    Във връзка с това моля и ugupu (въпреки че вероятно ще му коства доста усилия) да не се намесва. Този път приех нещата наистина БОЛЕЗНЕНО. Достатъчно се забавлявахме по-нагоре в темата, надявам се да е било взаимно.

    Скъпи приятели (ако имам все още такива) не се напъвайте и вие да се намесвате. Може и да стане страшичко. Също и ти Дъще. Благодаря Ви предварително.

    Копие от написаното ще изпратя и на личния e-mail на Уважаемата, Маргарита Друмева.

    Телефонът ми го има по-горе. Личен e-mail: EDiAngelov@unacs.bg

  3. komata каза:

    „Скъпи приятели“?
    Марго,
    приятел ми е Емо Братчеда.

  4. Krasi Parvanov каза:

    А бе и на мене ми е приятел Емо Брачеда.
    И Маргото ми е приятел.
    Да има как да не се кара никой с никой…
    Дали е възможно да не се карате?
    Дали е възможно да се разберете?
    Така нареченото „бардовско движение“ е толкова слабо…
    Любителска работа…
    В К Л Ю Ч И Т Е Л Н О И М О И Т Е И З Я В И !!!
    Къде свиря аз и кога?
    Няколко пъти (3-4) в годината пред публика.
    20-30 пъти в годината в къщи в кухнята и в хола…
    Това са любителски напъни.
    И когато такива като нас се карат стават още по-слаби…
    Болно ми е, че Емо Бра’чеда и Марго и Христо си разменят такива думи!
    Всички знаем колко готини хора са те! !!!!!!!!!
    Моля ви се – сдобрете се!
    Моля ви се намерете начин да спрете с лошите думи.
    Поговорете си очи в очи.
    Не ви моля да се сдобрявате заради някого или „заради доброто на движението“ (което не се движи!).
    Моля ви да се сдобрите защото така ми го подсказва вътрешният ми глас.
    Когато хора като вас започнат да пишат така в публичното пространство не мене ми става наудобно, като че ли аз съм виновен за това…
    Моля ви се съберете се заедно и си поговорете.

  5. Hristo Gramatikov каза:

    Краси, споделям чувството ти за вина. Ти си сериозен творец и дай боже повече хора усетят болката ти и чуят призива ти.
    И все пак, ако имаш време и желание, посочи ми точно кои думи смяташ за лоши, защото, преглеждайки това, което съм писал, лоша дума не откривам. Изразих съвсем ясна и разбираема позиция по определен въпрос. Ако някой намира това за неуместно, да си каже.
    Конкретно и точно.
    Аз не съм се карал с никого. Старая се да не обръщам внимание на мръсотията, която отвреме-навреме се излива върху главата ми. От „братя по оръжие“. На които се опитвам да отговарям, без да засягам личното им достойнство. Ти не си извън събитията, кажи ми, с ръка на сърцето, кое мое действие или изказване е било насочено срещу т.нар. „бард-общност“ или „движението“?
    Не съм много съгласен с мнението ти за „това, което не се движи“. Само Кръгът на Барда през изтичащата година има 24 прояви, без да смятам участията в бард-срещи и фестивали. Аз самият съм пял над 40 пъти само на официални прояви плюс участието ми в 6 феста.
    Може би когато говорим за движение, трябва да си поставим някакви критерии за това кое как следва да се развива, за да приемем, че се движи. Но ако се капсуловаме само в собствената си църква, под собствената камбанария, можем и да не чуем другите. Отделно, че за да разбереш другия какво прави, трябва наистина да го чуеш, да си го обясниш. И да му отдадеш нужното уважение, защото и той е творец. И създава нещо, в което искрено вярва.
    За това става въпрос.

  6. Krasi Parvanov каза:

    Това не е мой спор.
    Само ви приканвам ако можете да се сдобрите.

  7. komata каза:

    @Краси Първанов: за „движението“ и за това, че не се движи, си абсолютно прав!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Enjoy this blog? Please spread the word :)