Нови песни на Слави Генчев

Славимир Генчев – Корабокрушение

Корабокрушение

Дъждовна улица в Бургас
и кафене с протрита шапка.
Бездомен старогръцки глас
от козирката бавно капе.

Знам: улицата свърша с бряг,
край който не минават кораби,
но „Старата гемия“ пак
е пълна с пътници догоре.

Избръснатият капитан
над цифрите се е надвесил,
а котвата тежи до грам
в нозете  на позната песен.

Подгизналият хоризонт
платната на страха надува:
сега ни трябва бъчва ром,
за да посмеем да отплуваме.

Но никой тук не е смелчак –
клечим под козирката, пушим,
че улицата свършва с бряг,
след който пак започва суша.

Отсреща извисява кей
олющена стена с афиши
и некролог, на който пише:
„Почина барба Одисей.“

Славимир Генчев – „Люксембург“

В отговор на въпроса
как е във Люксембург,
казвам: чисто и просто
там
няма боклук.

Няма толкова гении,
както при нас на юг,
но е вън от съмнение:
там
няма боклук.

Ни едно поколение
не е галено с чук,
затова, с извинение,
там
няма боклук.

И последният даже
не се прави на друг,
за да мине за важен.
И ето:
няма боклук.

Няма мними движения,
няма ялови звуци…
Затова без извинение
там
нямат боклуци.

***

Готованщина

Искам да я карам, мамо,
само рахатлъшката:
да играя в тази драма
някой от поддръжката.

Нека другите балъци
да се бъхтят мъжката –
важно-важно, ръца-пръца
аз да стискам дръжката.

Толкова да знам и мога,
колкото да кръшкам,
ала да изкарвам много
искам за издръжката.

С чукче, линийка и молив
цял живот да пъшкам –
безхаберие на воля,
никакви задръжки.

На професор се не давам,
философ съм същи;
гледам да не се минавам
даже и в поддръжката.

Дом и челяд да обгрижа,
пенсийка да вържа,
да не мисля,
чувам,
виждам
повече от дръжката.

Please follow and like us: