Не така…

„— Разбрах. Врели-некипели.
— Защо врели-некипели?
— Защото е измишльотинки. За деца старша възраст. Напиши роман и го занеси в «Костёр». Накрая пионерът Вася разобличава коварните им интриги и ги побеждава“.

А. и Б. Стругацки, „Милиард години до свършека на света“, превод Агоп Мелконян

Преди около месец, почти по едно и също време, в интернет се появиха два документа – един стар и мухляв, и един нов и свеж. Първият, подписан от някоя си Е. Аврамова, зав. отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП, датира от 1957, а новият представлява окръжно писмо от Бургаската община (и по-точно Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни – МКБППМН) до директорите на бургаските училища и е подписано от секретаря на МКБППМН Десислава Василев и Иван Димитров, инспектор в МВР – Бургас.

Първият документ можете да видите тук, а вторият – тук. И двата следва да се четат на фона на патриотична музика (трам-та-ра-рам, с тъпани и чинели), песните „Ние сме на всеки километър“, „Слънце е нашата партия“ и онази част от „Интернационала“, където могъщ хор реве: „Бой последен е този, дружно вси да вървим“. Развени червени знамена, кафяви костюми на райета и вратовръзка тип „волски език“ също се препоръчват за засилване автентичността на възпрятието. Ако не разполагате с подобна бутафория, гледайте рекламата „А-а-а, другарю директор! Това е Балкантурист!“ – идеята е същата.

Защо, четейки първия документ, непрекъснато получавах дежа-ву-та за втория, и обратно? Откъде тази дълбока хармония на стил, аргументация, патос и конспиративни теории между два толкова отдалечени във времето документа? Наистина ли нищо не се е променило за всичките тези години?

Първоначално се бях заел да изведа паралелите между двата текста – но да ви кажа честно, идеята ми опротивя в движение. Паралелите бяха толкова много и толкова потресаващи, че си дадох сметка – това си е предмет на самостоятелно изследване за човек с по-сериозна лингвистична и историческа подготовка от моята. Затова промених намеренията си и се вгледах само в новия пресен бургаски документ.

Борхес пише, че истинският джентълмен се интересува само от загубени каузи. В случая неблагодарната роля на истински джентълмен се пада незаслужено на моята скромна персона, а загубената кауза е критиката към кристално чистото на пръв поглед желание на бургаската администрация да опази едни хора, да предупреди други и да пребори трети. А каузата е загубена, защото си давам сметка, че критиката срещу „изобличителите“ на сектите неминуемо ще се разтълкува от мнозина като защита на същите тези секти. Жалко, наистина.

Фиаското на общинските служители не е просто фиаско на стила и богословската неграмотност. Въпросът е другаде – документът е преднамерено манипулативен и жалък в неспособността си да изведе и назове истинските проблеми, свързани с тоталитарните култове и сектите.

Така знае дядо, така плаши деца (българска поговорка). Така биха отговорили сигурно и авторите на окръжното писмо – и щяха да са прави, защото единствената цел на подобни писания е да сплашат и без това плашливите и видели какво ли не през последните години родни педагози.

Общинският служител Десислава Василева и полицаят Иван Димитров са сътворили документ, който влиза през парадния вход в съкровищницата на бисерите на българската бюрокрация и плакатна пропаганда.

„Във връзка с предстоящите Великденски празници е установена активизация на всички нетрадиционни за страната ни вероизповедания“, пишат тревожно Василева и Димитров през 2008 г.

„В резултат на активната религиозно-църковна дейност много храмове се посещават масово. На големите християнски празници, особено на великденските, през тази година както в София така и в редица други градове, посетителите на църквите образуват цели шествия“, пише не по-малко тревожно комунистката Е. Аврамова през 1957 г. Но нека разгледаме облика на новия враг.

Йеховистите

„Мисионерите на църквата (Свидетели на Йехова) са добре облечени български и чужди граждани“. Българинът е явно чувствителен към добре облечените, щом изразът „добре облечен бизнесмен“ се е превърнал в иронично клише. Тази непоносимост към доброто облекло явно трябва да се взима под внимание за в бъдеще от сектантските проповедници, ако искат да се впишат в нашата неугледна среда. Йеховисти и мормони, един безплатен съвет: ако искате да ви приемат безрезервно, ходете мърляви, рошави и чеснови. Не излизайте на проповед преди да сте погълнали поне една шкембе чорба и преди да сте се уверили пред огледалото, че в мутрата ви не е останал и помен от чистота и стил. Само в такъв вид можете да се надявате на успех сред българското недоверчиво население и да скриете сектантската си същност от бдителните български власти.

„От постъпилите тук оплаквания, мисионерите… призовават към по-скромно облекло, отказ от всички развлекателни дейности на младите хора“. Непростимо. Вместо да щипят голите кълки на бургаските момичета, те им пълнят главите с глупости за приличното облекло. Вместо да се напият и надрусат като нормални млади хора във весела компания, те бръщолевят за въздържанието. В нашата традиционна православна църква такива глупости няма, нали така? Щом не сме чули, значи няма.

В един и същ гневлив кюп полицаят и служителката са изсипали несъвместими и несвързани въпроси – богословски, етически и културни. До напомнянето за характерния за йеховистите отказ от кръвопреливане се мъдри пределно обобщаващото, но стряскащо „отказ от консултация с лекар“ и обвинението, че сектата предлага пари за храна и облекло (естествено – гладни и голи, че и мъртви, но „наши“ деца са за предпочитане – ако не вярвате, опитайте се да осиновите дете от дом, ако сте чужденец, а детето например е с увреждане).

В идеята, че любовта към Бога трябва да стои над любовта „към себе си“ и близките ти, Василева и Димитров виждат „внушение“, което води до „депресия, психически разстройства и самоубийства“. В случая мога само да се радвам, че двамата не са чели Евангелието или православния катехизис – иначе лошо ми се пише. Дами и господа, скъпи другари инспектори и секретари, моля ви – за „любовта към себе си“ се позовавайте на книжките с евтини корици и на изказванията на любимите ви фолк-певици; не ги приписвайте на „традиционната ни православна църква“, че бъркате надълбоко и не където трябва.

Мисионерите на сектата „причаквали“ учениците на път за вкъщи, „извън оградата на училището“, предлагали им книжки и били готови да ги разясняват. Да ви кажа ли какво причаква моята дъщеря, когато излезе от училище? Плакат с голия задник на Азис и друг плакат, където някаква гола жена продава нещо си между два оргазма. При това тия последните причакват детето ми без никакъв опит за разяснение – например, под билборда на Азис не стои общински служител – нито „добре облечен“, нито никакъв, който да обяснява на учащите се, че „внушението“ на плаката води до депресия и сексуална дезориентация. И още една съществена разлика – с причакващите йеховисти мога да се справя доста по-лесно, отколкото с причакващия ме Азис. Например, като им кажа учтиво: Довиждане. И: Не, благодаря. Гражданите се разотиват доволни по домовете.

Мормоните

И тия, както и йеховистите, лесно могат да бъдат разпознати по „традиционно изрядното си облекло“. Внимавайте, граждани – ако решите да излезете на стъргалото в Бургас с „бяла риза и вратовръзка“, гледайте да не си спечелите боя някъде – особено ако се движите по двойки, усмихвате се и поздравявате дори непознати (все цитати от писмото). Подходящ външен вид и поведение за нормален български гражданин, според бургаските общинари: всичко друго без сако, риза и вратовръзка, темерутски поглед и никакви поздрави. И понеже „при проявен интерес мормоните заговарят“, внимавайте – ха сте отвърнали на някой, който ви е попитал нещо, ха сте в кюпа.

Единствената задача на мормоните е „да привличат нови членове, по възможност от средите на младите хора“ (Василева и Димитров, 2008 г.). Тази болезнена загриженост за съдбата на младото поколение явно е исконна за милия ни държавен апарат – вижте това: „В последно време се забелязва чувствително увеличение на броя на посетителите в църквите, една значителна част от които са млади хора… Редица свещеници, стремейки се към влияние сред младежите се опитват да внушават на религиозните родители, че единственото място за техните деца е в църквата… Особено внимание отделя духовенството на работата сред младежта, вследствие на което една част от посетителите на църквите са млади хора.“ (агитпропчикът Е. Аврамова, 1957 г.).

Единственото смислено нещо в тази част на писмото е напомнянето, че в случай на нарушаване на личните права и свободи, засегнатият може да се оплаче в МВР. Така е, защитата на правата и свободите у нас е малко известна конституционна възможност и е добре честичко да се напомня на гражданството.

Евангелските петдесятни църкви

Ако в частта си за мормоните и йеховистите писмото има отделни попадения в стилистиката на кандидат-студентските бисери, в частта си за евангелистите то просто блести с недподправена, честна и стръвна некомпетентност. Още първото изречение снизходително разрешава в понятието „евангелски петдесятни църкви“ да бъдат включени „всички протестантски църкви в страната“. Ами да – спокойно можем да включим „източно-православната църква“ в по-общата категория на „източните религии“ – нали са все източни? Вее ми, силно ми вее от цялото писмо на тромави задни мисли от рода на „ние сме си (!) православни“ (от това „си“ винаги са ме побивали тръпки) и „има една сила“ – типичната амалгама от клишенца, взети направо от ученически лексикони и тук-таме Паулу Коелю за разкош, в по-усложнените версии на държавническата духовност.

Писмото тук придобива смазващ богословски заряд. Четем: „Тяхната (на протестантите) основна книга също е Библията, но ползват друг превод“. И сякаш това не е достатъчно, за да се погнусим от протестантите, та се налага да ни стреснат съвсем със: „Те издигат в култ единствено личността на Иисус Христос“ (е, в оригинала на писмото е „Исус“ с едно „И“, според презрения от авторите протестантски превод на Библията, ама кой да ти придиря). Идеята е ясна – ние православните си „издигаме в култ“ по-широк кръг персонажи, което е безспорен аргумент за нещо, но не ме питайте за какво точно. От писмото научих с известна изненада, че според Православието св. Богородица притежава „божествени способности“, както впрочем и всички останали светии. От тази богословска разлика произтичал и страшният грях на евангелистите – пренебрежението им към „празниците от народния календар“ и именните дни. Сред народните празници, отхвърлени от евангелистите като „нещо материално“ са и Лазаровден, и Баба Марта. Мисля, че ако са имали повечко време за размисъл, авторите със сигурност щяха да продължат този списък с Бабинден, кукерите и триченето на кучета в Странджанско. Но богословският патос явно е бил по-силен от стремежа за систематичност. „Тези хора“, едва сдържат гнева си авторите, „водят по-затворен и ограничен начин на живот, подчинен основно на християнските канони“. Ех, драги сектоборци, ако знаехте как понякога ми се иска и аз да мога да водя живота, срещу който така роптаете…

Представете си, подканят ни авторите, „техните (на протестантите) свещеници са обикновени хора“! „Които им разясняват текстове от Библията“! Ужас! И пълна противоположност на нашите православни свещеници, които – очевидно – нито са обикновени, нито разясняват – чудя се дали изобщо двамата служители са говорили с жив православен свещеник, или така, само отдалече…

Всъщност, не искам да продължавам с този саркастичен прочит на писмото. Срам ме е заради авторите му.

На фона на вихрещите се един след друг скандали, свързани с институционализираните деца в Бургас (само в Дома за деца „Коджакафалията“ в рамките на два-три месеца се случиха не едно, а серия произшествия – от сексуалните извращения, показани във филма „Баклава“, през обгореното от игра със запалка и дезодорант дете, оставено без надзор, до пребитото с ритници в главата момиче от същия дом). И за други фонове се сещам – например, че подобна „сводка“ се появи точно около не по-малко отвратителните корупционни извращения в МВР и тресящото се от скандали правителство. Защо това „изпадане в стремглавост“ (по Радичков), това навличане на меча кожа, криене в сенките и викове „Бау!“ посред празниците? Ако толкова са били загрижени общинските служители за духовното здраве на бургаската младеж, защо не се обърнаха към някой от няколкото нарочни центрове и организации, специализиращи именно в превантивна и рехабилитационна работа, свързана с тоталитарните култове? Защо не се обърнаха за съдействие към „традиционната“ църква? Ако не друго, поне резила щяха да си спестят – ако се бяха опитали да облекат ненавистта си към различните с минимум грамотни аргументи.

Сектите трябва да бъдат изобличавани, но не защото привържениците им се обличат чисто и не пият с нас мастика в ламаринената кръчма долу пред блока. Борбата с тяхното влияние е интелектуална и преди всичко духовна, а изобличението на лъжливите им учения е апологетична и богословска, а не бюрократична задача. При това задача сериозна и отговорна, изискваща и научна, и духовна подготовка. Но нали у нас всеки, а най-паче държавните мъже и жени, разбира от всичко (футболът и политиката са сред основните ни компетенции); защо да не прибавим към профила си и сектологията? Колко му е…

Please follow and like us: