Музика на душата

Може да харесате още...

5 Отговори

  1. Славимир Генчев каза:

    Добре си се сетил, Христо! Наистина, доближаването на нашата изпята поезия към естрадата, естрадниченето и широката известност (някои измежду нас доста се стремят към това, впрочем, и то е за съжаление!) ще я направят друга. Просто ще я убият. Тя трябва да си бъде малко или повече ъндър-граунд, за да е спонтанна, истинска, неподправена, поетична…

  2. Милен Тотев каза:

    2.Милен Тотев
    Великият руски бард отдавна е казал нещата, които ние се опитваме да кажем многословно от доста време.
    Бардовете споделят лично с мен опасенията си от нашествието в движението на пеещи актьори -не е лошо, но особено е налице тенденцията на опита на солисти на рок групи да доминират при бардовете- също не е лошо, но прекалената професионализация на движението – ние не сме професионални китаристи повечето, също измества нещата. Обикалям страната с концерти и вече се опасявам от разслоение, не обединение, колкото и да се мъчим в Ловеч „да се съберем за цял живот“.В Ловеч ще се събираме доколкото можем…

    арт директор БАРДФЕСТ ЛОВЕЧ /П/ Милен Тотев

  3. Христо Граматиков каза:

    Мисля, че този предговор на Окуджава до голяма степен отговаря не само на въпроса „Що е авторска песен“, а и на въпроса: „Ще има ли тази година ПОКИ“ и други от този род, които периодично се появяват в нашите сайтове и предизвикват полемика. Защото истинският въпрос не е дали някъде нещо ще има, а като какво ще е то. Ето тази година в Ловеч, въпреки някои организационни пропуски, нивото на изпълненията беше много високо – и то точно като изпята поезия. При това и от млади автори, което е особено радостно. Както и „Софийските вечери на авторската песен“. На тези два феста, с малки изключения, почти нямаше слаби текстове, а увлеченията по прекаленото музициране не намираха подкрепа и у зрителите. Нека не бъда криворазбран, сред нас има и чудесни музиканти, но за същността на авторската песен виж.по-горе Булат. Да не говорим за румънците, които са толкова напред и толкова професионално в авторската песен, че можем само да им завиждаме.
    Успехите на отделни бардове и песни на „естрадата“, т.е. в поп-музиката заслужават уважение. Ние най-добре знаем, че имаме много песни, които заслужават подобно признание и разпространение. За съжаление, обаче, поп-музиката само експлоатира отделни наши постижения, но в никакъв случай не ни подкрепя по, ако мога така да се изразя, посоката на главния удар. Основната й линия е друга – вижте тазгодишният „Бургас и морето“ и няма какво да се каже повече. Важното е ние да осъзнаем къде ни е силата и да се опитваме да отвоюваме свое пространство.

  4. Светослав Александров каза:

    За мен изпятата поезия винаги ще си остане символ на свободният дух на цяла една епоха и искам да си остане такава.

  5. Слави Георгиев каза:

    Не бях чел тази статия, нито коментарите, но ще ви напомня една притча. Един съдия, като изслушал пледоариите на обвинението и защитата, се обърнал към прокурора и му казал:“Знаеш ли, че си прав!“ След това се обърнал към адвоката на обвиняемия:“Но ти също си прав!“ Тогава един от присъстващите в съдебната зала се провикнал:“Как може и единият и другият да са прави?“ Съдията се замислил и му отговорил:“И ти си прав.“ Хайде да не плачем за авторската песен. Докато има мислещи хора и нея ще я има. Питам ви- какви са според вас Боб Дилън, Джон Ленън, Дженис Джоплин , Мерилин Менсън, Серж Генсбур, Жо Д’Асен, Джани Моранди, Мишо Белчев, Жоро Минчев, Кръпката? Ще спра да изброявам защото редицата е много, ама много дълга. Авторската песен не е само…“ три акорда на китара, леко дрезгав глас..“ И няма нищо лошо в това да я “ експлоатират“. Така поне е сигурно, че и в този жанр има стойностни неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Enjoy this blog? Please spread the word :)