Къде ни водите?

Може да харесате още...

7 коментара

  1. свещ. Георги Дановски каза:

    Поздравления и благодарности! И пожеание за твърдост, вяра и благослов над перото ти!
    Смирението в никакъв случай не е блюдолизничане и наколенки!
    Надявам се скоро да се видим отново! Успех!!!

  2. Maya каза:

    Plamene,
    Ako vseki, koito misli kato teb, otide do edin mitropolit / episkop / arhimandrit i mu kaje v ochite – „Ne te li e sram?“, tova shte e na4aloto na promianata. Zashtoto Bog shte vidi, che mileem za Istinata, i ako nie Go poglednem s ednoto si oko, Toi shte ni pogledne i s dvete. Az bih go napravila. I shte pooshtria vsi4kite si poznati v Curkvata ni da go praviat. Sled slujba, ili pri sreshta na ulitsata – da se doblijim i da gi popitame: „Zashto napravi tova? Ti mason li si ili Hristianin? Suvest imash li? Sramota!“ Prosto e sramno tova, koeto stava v Svetia Sinod. I e oshte po-sramno mulchanieto na bulgarskoto Pravoslavno stado ot miriani i sveshtenitsi. Ako se nameriat 1-2 sveshtenitsi da izoblichat svoia/-ite episkop/-i, i desetina miriani, koito da gi podkrepiat, kogato episkopskiat gniav se izlee vurhu im, ne moje Bog da ne se namesi. Tolkova li sme slabi, 4e godini ve4e nabludavame mizeriite pasivo? Nie niamame li suvest?
    P.S. – Hubav text si napisal. Sega ostava i neshto da napravim na delo, sled kato si go kazal viarno s dumi.

  3. Marian Tomov каза:

    Какво представлява истината? И кога е време и място да се говори за негативите на другите, след като самият възроптал не е никак, ама съвсем никак по-различен от тези които критикува? Нека да помислим върху този момент. Неоспорим факт е че синодът на БПЦ е сборище на нечистотии, но и критикуващият не нито един промил по-добър от тях, напротив. Смирение, вяра, ….. колко кухо и неприятно звучи когато тези думи са изречени от устата на човек който няма и най-малкото зрънце истина в живота си. Жалък сте.

  4. P. Sivov каза:

    Е, затова пък Вие, г-н Томов, сте прекрасен… Радвам се, че толкова проникновено ме познавате, без да сме се виждали. Ако някога реша да се поправям, непременно ще си запазя час при Вас.

  5. Поздравявам ви за статията, за смелостта и позицията. Дай, Боже, повече хора като вас да издигнат гласа си и още повече – да ги чуят!

  6. Aleksander Todorov каза:

    Хора, голяма част от написаното е вярно (не е вярно, че архиереи масово са били на масонско погребение – тамплиерите са сложили наметалата си зад гърбовете на двамата мирски свещеници, които са опявали и веднага са извадили апаратите, за да се види после че двама свещеници уж участвали в масонския ритуал). Но причината е, че няма вярващ народ. И какъвто народът – такива и архиереите. Ако народът е ревностен и архиереите биха били, ако народът е хладен и архиереите също – та нали те са взети от този народ, а не са спуснати с парашут.
    Колко от вярващите миряни служат Богу по стария календар (БЕЗ да излизат от каноничната БПЦ)? Колко държат на практика в живота си за тая истина, за която говори автора Пламен? В Русия като им наложиха „отгоре“ новия календар през 1923 г. вярващият народ отказа да влезе в храмовете докато не се върне каноничния светоотечески календар – и след два месеца епископите се видяха принудени да го върнат, за да се спазва и до днес. Де такава вяра у нас? Де такава самоотверженост за Истината? Колцина помнят думите „Подвизавай се до смърт за истината – и Господ ще надвие за тебе“ (Иис. 4:32)? Колко от нас писаха протестни писма до Св. Синод когато епикоп Тихон падна два пъти на колене пред папата и му целуна ръката? Колко от нас писаха протесни писма и жалби до Синода, когато един от митрополитите целуна ръката на папата на 23 май миналата година в Рим? Колко от нас изискват от енорийския си свещеник да служи по светоотеческия календар, защото послушанието, което се дължи, е към Църквата (която на три пъти чрез Източните патриарси е осъдила и анатемосала новия стил) и св. Предание, а не към конюнктурата и силните на деня? Всички ходим да дирим молитвената помощ на приснопаметния чудотворец архиеп. Серафим Соболев в Руската църква, но колко от нас знаят доклада му срещу новия стил: http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=59:2010-02-14-12-20-27&catid=37:2010-02-12-18-20-29&Itemid=72? Да не се заблуждаваме – Бог ни дава такива църковни управници, каквито заслужаваме! Да не се заблуждаваме и за друго – че ако ние лично отстъпваме от вярата и изпадаме в икуменизъм или в новостилие, то ще получим опрощение за това, че този и този и този митрополит или свещеник правели същото. Съвсем не – делото на спасението е лично дело и всеки отговаря за собствените си грехове. Който има ревност – да се държи у светоотеческата вяра и да не се оправдава с другите. Такива ревнители ако има повечко, Бог ще устрои да имаме и чистосърдечно църковно ръководство. Ето, отец Божидар държи за православната вяра в нейната пълнота, т.е. служи по светоотческия календар без да излиза в разкол, даже и сайт направи за просвещение на боголюбците (http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=63:2010-02-17-23-33-43&catid=37:2010-02-12-18-20-29&Itemid=72) – следователно, който иска – намира начин, а който не иска – намира причина.

  7. Тимотей Митев каза:

    Твърдо заставам зад думите на Александър Тодоров! Така е – девизът на сайта на отец Божидар е „Бъди верен до смърт“:


    Бъди верен до смърт
    и ще ти дам с охота
    венеца на живота.

    Днес е трудно да бъдем верни до смърт – светът ни съблазнява и хората търсят земни богатства – те дават толкова радости!, но:

    По-лесно е камила
    през иглени уши да мине,
    отколкото богат да не загине…


    О, последни времена!
    Църквите ни златни,
    а вярата ни – от кал…


    В беззакония люляна,
    Земята се клати пияна.
    Ще падне и няма да стане!

    Но и нас зависи състоянието на нашите духовни ръководители.


    Другите са неизправни,
    и заради нашите страсти,
    и нашите неизправности.

    Затова да изчистим нашите собствени страсти и Бог ще чуе нашите молитви:


    За приятеля пленен,
    хвърляме се в бой с врага…
    За грешен брат – коленичи
    и заплачи!

    И накрая каквото стане:


    Светият нека да се осветява,
    а злият – да се осквернява.
    Всекиму – каквото заслужава!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Enjoy this blog? Please spread the word :)