Изплюване на нищото

Може да харесате още...

4 Отговори

  1. Тъй като интернет ми е нещо като втори дом, текстът ми се стори изключително интересен.

  2. nellyo каза:

    Да, интересно – поведението в мрежата от гледна точка на другата нормативност. Така е, честта и безчестието, личността и безличието – това са метаюридически въпроси.

    После идва правото и се опитва да сложи ред вторично и външно – а дали не за тези, които нямат ред първично и вътрешно?

    И ако е така, загубената невинност на мрежата е само отзвук, само ехо, само проекция…

  3. dido каза:

    страхливостта е присъща на всички ни,но не е там въпроса.човек трябва и да има и малко достойнство като бъдиш искрен пред другия или на каквато и да било тема,но кой на днешно време е готов да поеме и носи отговорност.много често на сериозни теми се пише какво ли не и то най вече глупости.интернет,интернен си е една словесна уличница, която всички презират открито а тайно боготворят.уличница с коята са готови да блудстват винаги и по всяко време на всяко място и на всякакви теми.това е едно пространство в което можеш свободно да си кажеш какво мислиш,да си излееш помията и твоето истинско име да остане тайна,а бълвотината ти да е достъпна и открита на целия свят.може да гледаш порно свободно,свободно да флиртуваш с този или онзи непознат и след като задоволиш низшите си страсти да отвориш някой православен сайт,да побогословстваш за това и онова да оплюеш и изкоментираш този или онзи…и по този начин да „успокоиш“ и без това заспалата си съвест.кой има достойнство… когато си открит за другия ти проявяваш и уважение към него и носиш отговорност за думи те си и във всеки един момент си готов да пречупиш гордоста си и когато сбъркаш да поискаш прошка.за жалост в повечето случаи себеугодието и личното фалшиво спокойствие определя всичко.но това не е по евангелските правила.в повечето си лични дела ние не се състезаваме по правилата на истинската духовна битка,забравяме че за всичко носим отговорност пред Господа и прид ближните си и за всичко ще отговаряме.ние приемаме православието така както приемаме някоя партиина среда в която само да членуваме и проформа да участваме опитвайки се само чрез едното име да успокоим съвестта си.реално в делата си не постъпваме като православни и нашите мисли не са на църковни хора.житейското и църковното ни лицемерие е пълно.ние не сме осъдили собствените си постъпки не сме подчинили телесното на духовното в нас,не поглеждаме в собствения си мрак а бъркаме в чуждия.както се е молил един древен египетски монах „Господи просвети тму мою“.затова си позволяваме да четем и пишем какво ли не и всеки Божий ден да прегръщаме и целуваме тази духовна блудница интернет,защато ние сме такива…духовни блудници. е извинете за многословието.

  4. Бинка каза:

    Поздравления за този текст! Искаше ми се някак да отива отвъд Православието, но може би отнякъде трябва да се почне…
    Но искам малко да защитя анонимността – понякога тя е като патерица, без нея не можеш да тръгнеш, ако са ти нанесли тежка травма. Преди 4 години влязох в един литературен сайт с псевдоним и изпитвах ужас, че някой ще научи самоличността ми. Няколко месеца по-късно вече познавах лично мнозина „никове“, приятели сме и днес, но си запазих псевдонима. Ценя си го – може би колкото името 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Enjoy this blog? Please spread the word :)