Есен

You may also like...

2 коментара

  1. Victor Makarov каза:

    Пламка, една от най-нежните мелодии, които съм те чувал да свириш!както често ми се случва с песните ти, не успях до край да разбера текста. просто нещо много свежо и леко отвъдно. слушам със затворени очи и политам – леко нагоре и някъде натам, където, знам ли? – чака есента, пълна с надежди и с най-любимите ми залези…

    виж дали ще ти хареса това стихотворение, май има някакво съзвучие (въпреки че моя текст е пак религиозен – не мога да избягам от себе си. само не знам: дали това са пословичните капаци на коня или просто плънката между Алфа и Омега?) :

    Тръгвам.
    Самотите се събират по жиците
    и отлитат но юг.
    Много са.
    Като шумата под краката ми.
    Тъпча ги.
    Сред последните капки дъжд
    и първите аромати
    на загниваща дървесна кора.
    Есен е.
    Пробиват си път лъчите
    на позакъснелия изгрев.
    Подухва.
    Открива се бялото чело
    на планината,
    боровите рамене,
    пъстро-нагиздената, буйна снага.
    Вървя.
    Самотите мляскат безпомощно,
    в такт със стъпките ми.
    Не могат да ме погълнат.
    Нито идните бели дни.
    Нито бурите с въпроси без отговори.
    Защото…
    Е, Ти знаеш защо.
    Само Ти.
    Благодаря за разходката.
    Беше хубаво…

    Ноември’06.

  2. Мишата ТСТ-RU каза:

    М-да, за пореден път се убеждавам, че пуезията не ми е в кръвта, а е далеч от мен. Гледам, чета… и нищо не разбирам. Ми, пън съм си. Затова учителката по литература ми надуваше тромбите…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Enjoy this blog? Please spread the word :)