„Добри човече, отвори портата и не ни гони…”

Може да харесате още...

6 коментара

  1. Съотнесено към обсъжданията за нашето изкуство бих желал да ви препоръчам да прочетете отново тази статия.

  2. Ivan Bogdanov каза:

    Статията е ясна. Гвоздеят е тук – „Там научихме следното: преди около 40 години имало един човек в Румъния, който избрал 10 румънски бардове, финансирал техни записи и концерти в цялата страна, направил така, че техните песни често да звучат по радиото, осигурил им участия в многобройни телевизионни предавания.“
    Преди 40 години съм бил на 3, но имам по-късни спомени от „Ален мак“, който си беше доста добре организиран. По-късно му се създаде алтернатива, после алтернатива на алтернативата и прочие, и прочие.
    Но не е това темата.
    Темата е кратка: Трябва да има и мениджъри/организатори освен бардове. Освен тях трябва да има и бардове, които да се мениджират. Това значи – свириш не когато решиш и каквото ти се иска, а когато трябва и каквото е нужно.“Аман бре, аман от тая Когато Иван срешна Мария“ – често казваше Христо Караславов.
    И тук започва вече сложното – реално десетината имена, на които им се работи сериозно, го правят.Няколкото души на които им се организира – също. Останалите търсят в барддвижението основно свободата, която им липсва.
    А, нужна е и малко стиковка, да не се получава примерно като в неделя, където има две едновременни събития, на които ми се ходи.
    Нужно е малко познание за пазара – неделя, в 16 е абсурден час.
    П.С. Тук няма информация и за двете!

  3. казвай кое е второто (за първото знам :-), и ги пускам веднага

  4. Ivan Bogdanov каза:

    Roumen Spassov: Заповядайте на концерта „Глас отстрани“ в неделя, 27 септември от 16.00 ч. в Криптата! Родни бардове влизат в Храма..

    http://auditorium.art.bg/newsbg.php?n=13

  5. относно стиковката: има поне три места в интернет, където поетите с китара се събират и общуват – групата във фейсбук, форума на Щъркел и този сайт. не е трудно да се синхронизират тези (немногобройни) събития, при добро желание.

  6. На Иван Богданов да му кажа, че от „Ален Мак“ не остана нито аленото, нито макът…
    От румънското начинание преди много години, което сякаш се е казвало „Scenacul flacara“ (ако правилно съм го написал и каквото и да означава това на румънски) е останало това, което се случва в Румъния в сегашно време. Който е ходил на техен фестивал и ги е гледал и слушал, и е видял и чул, и е видял как публиката им ги подкрепя и каква сплотена общност са ще разбере защо Марго Друмева си е направила труда да напише тази статия.
    Който е слушал румънски изпълнители в Ловеч също е добил някаква представа за тяхните възможности.
    Разбира се те не са безгрешни и в никакъв случай не бива да ни бъдат 100 процентов модел за подражание.
    За мен от Аления Мак останаха разстроените китари и претенциите за висока поезия.
    Хора, изкуството на автор изпълнителя е песенно. Трябва да има песен.
    Словото било първо, не знам кое било първо…
    Няма първо, няма второ.
    Има песен.
    Като са грозни песните, когато тия дето „измислят“ една и съща песен от 20-30 години насам щтото толкова музика могат да сътворят, колкото и да са им хубави стиховете – няма как – ще си „къкрят в собствения сос“.
    Простичко е: сядаш с китарката и си изпяваш песента.
    Когато е хубава – берекет версин.
    Като не е хубава – ами да си се слушал докато си я правил.
    Опитай пак.
    Направи по-хубава песен.
    Но не се оправдавай, че си поет и не можеш да свириш на китара и неможеш да пееш.
    Бъди поет и свири по-хубаво и пей по-хубаво.
    Недей да грачиш и да виеш.
    Пей.
    Недей само да дрънкаш на тая китара – опитай и да посвириш.
    Може и да се получи.
    Хора, направете песните си по-хубави.
    Постарайте се повече.
    Когато човек се старае и когато работи се получава добър резултат.
    Когато си поставиш летвата ниско – ами ниско ще скочиш.
    Заменете оправданията с труд.
    Репетирайте и се слушайте, ей Богу – слушайте се, защото останалите ви чуват!!!
    Аз ви чувам много добре и масата от песни никак не ми харесва!
    Бих искал да направите много по-добри песни. Инъче нямаше да си дам труда да напиша това.
    Това е първото ми остро изказване.
    Но няма да е последното.
    И това е така защото ме е грижа за този жанр изкуство в съвременна България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Enjoy this blog? Please spread the word :)