Да виждаш греховете на другия не е дарба, а изкушение

Може да харесате още...

4 Отговори

  1. Meri каза:

    Да се виждат греховете на другия и да се знае защо Бог дава да се виждат греховете на другия не е изкушение. Според мен, от това което съм разбрала със живота си досега, често този, който вижда греховете на другия и е в началото на встъпването си в Православието, има подобно „заболяване“.
    Обаче, не мога да не спомена, че тези православни, които имат харизмата на духовното отчество, също виждат греховете на другия, макар и в степен, която Бог намери за добре, но не винаги говорят за това.
    Изкушението е друго нещо, е, според мен.:)

  2. admin каза:

    Да превърнеш греховете на другия в отправна точка за собственото си стоене пред Господа – това, мисля, е изкушението. Естествено, че виждаме греховете, да не сме слепи? Въпроса е какво избираме да правим с това „знание“ – а го слагам в кавички, защото ни е дадено да виждаме само външните проявления на греха; само Бог знае какво става в сърцето на човека.

  3. Meri каза:

    „защото ни е дадено да виждаме само външните проявления на греха; само Бог знае какво става в сърцето на човека.“ – абсолютно вярно. Съгласна съм:)

  4. Ирена каза:

    Eдин литературен титан беше вложил в устата на един от своите герои думите:

    Достатъчно е всички да сгрешим
    и моят грях ще стане по-простим

    Откакто започнах да гледам на греховете на другите като на огледало,в което се оглеждам,се изпълних с повече смирение.Нещо повече,ако е възможно да се проследи дългата верига назад във времето,може да се окаже,че тъкмо моят грях е станал причина за чуждия…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Enjoy this blog? Please spread the word :)