Вангелиада

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. DreamKing каза:

    Радвам се, че намерих тази толкова мъдра статия по въпроса! (Както и останалите писания на автора.) Имам да добавя само едно уточнение и едно недоумение. Уточнението е, че настоящата вълна на повишено експониране на името и снимката на Петричката врачка с най-разнообразни добавки в стил „разшифрован Нострадамус“ е далеч по-масирано в руските медии, отколкото в българските (на практика във всеки руски сайт), тъй че режисьорите вероятно трябва да се търсят някъде в онези ширини, а това у нас е блед отзвук, вероятно подкрепен с някое и друго пряко или заобиколно поощряване в рамките на голямата кампания (просто опитвам да си обясня поведението на конкретния свещеник). Разбира се, такава про-вангианска кампания в онези ширини никога не е спирала още откакто Горбачов каза да се връщаме към общочовешките ценности, които били всъщност християнските, а с другата ръка онази държава отприщи потока на окултизма и нюейджърската всеядност, като се почне от техните Бели братства (някои успяха да породят групички отцепници от българското такова, общуващи направо с божеството без посредничеството на Дънов – първите им текстове идваха от общувания, извършени в Русия), мине се през Ванга (ако няма пророк в своето отечество, то е много полезно да намериш такъв в друга, макар и не чак толкова чужда страна – „курица не птица, Болгария не заграница“, знаем) и се стигне до най-различни западни и доморасли кастанеди. Първите окултни издателства и книжарници у нас започваха с преводи от руски, макар да лъжеха, че са виждали оригиналите на западни и източни езици, а от домораслите руски кастанеди, издадени у нас, най-много се смях на един, който на 500 страници излагаше метода си за усъвършенстване, а накрая твърдеше, че в случай на нужда може да седмица да обучи 200 000 лекари-екстрасенси за защита на Родината – очевидно такива издания могат да изкрънкат спонсориране само у военни, и то не непременно като действителна заявка за такова обучение, а просто за сплашване на противника (подобно на китайските демонстрации и намеци за такива умения, каквито се предлагаха в книгата, че и за всякакви други). Самата дума екстрасенс в нашия език е заемка през руски – ако някой е следил, е забелязал този и други странични ефекти от начина, по който в нашата окултно-религиозна вълничка отекна тяхното цунами.
    Недоумението ми пък прилича на онова, което според слуховете изразил Айнщайн (колко ли недооценени духовни учения слагат и в неговата – както във Вангината – уста всякакви възторзи за себе си!) след прочита на „Бхагавад-Гита“: „Остава само да се разбере как Бог създава света.“ Та след прочита на тази статия и аз като Айнщайн си задавам един риторичен въпрос [„все великие люди умерли, что-то и мне нездоровится…“]: как да разбера на кой светофар трябва да се кланям? Ясно, че ако светофарът е християнски, избираме православието (чел съм прекрасни издания на „Омофор“ по въпроса), но защо изобщо? И то не само след като човек види как едни и същи сили се опитват да държат поводите на конете на всички колесници… Самият факт, че (както пише и в енциклопедията) любов може да се изпитва практически към всеки обект, а и тук се казва, че на всяко нещо можем да се кланяме (било то дори и нещо абстрактно и незримо, или дори неопределимо по никой човешки начин), показва, че това е въпрос на избор – но защо този избор да е задължителен? Не мога ли да съм добродетелен и невъзгордяващ се човек и без да гледам външния светофар? Самата идея да „знаеш“ кой е светофарът вече е необятно самочувствие според мен… при положение че спокойно може и без него, и че наличието на светофар, както личи от много публикации дори в този сайт, хич не гарантира добродетелност и смирение. Не настоявам за отговор, въпросът ми е риторичен. Всеки религиозен отговор неизбежно би намирисвал на уинстънетика, а нерелигиозният също може да е пак толкова предубеден… и атеизмът, и агностицизмът като всички „изми“ са отново уинстънетики. „Не лучше ли при жизни жить приличным человеком?“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Enjoy this blog? Please spread the word :)