Ако повярваш
Ако повярваш тази нощ във Мен,
нощта ще заскимти навън пред прага,
че всяка тъмнина от Мене бяга
и всеки плач притихва утешен.
На вярата гочивия пелин
от чашата Ми бавно ще отпиеш
и страховете ти до бяло ще умия.
Ще бъде вечер, после утро – ден един.
Ще пиеш до насита в този ден,
тъй както бебето от майка си бозае.
Ще те позная; ти ще ме познаеш,
ако повярваш тази нощ във Мен.
Аз ще забравя твойте изневери,
ръка ще ти подам, ще те изправя
и твойте рани Мои ще направя –
че бе изгубен Моят син – и се намери.
***
Но ти не падай още на колене –
не вярва дълго, който вярва бързо –
че хората обичат да се лъжат,
ала лъжата няма пристан в Мене.
***
Ако повярваш тази нощ във Мен,
животът ти на две ще се пречупи,
като бездомник ти ще се залуташ,
към приказна родина устремен.
И неведнъж по пътя си трънлив
ще плачеш сам над яловата нива,
че вярата със сълзи се полива
и трудният й плод ще е горчив.
Ще вие адът, в тебе вкоренен
и до смъртта си ще жадуваш рая.
И само смърт не мога да ти обещая –
ако повярваш тази нощ във Мен.
Юни, 2009
Ставаш все по добър…дори съвършен…почти като Мен!!!
Шегувам се Пламене, винаги си бил много добър, но защо ми звучиш все по песимистично… я дай малко повече оптимизъм… дори да е безпочвен измисли го. Хората около теб имат нужда от него.
Поздрави Румен
Прекрасно!
Батко винаги е щастлив, дори да пише мрачно, защото е познал Господа!:)
Поздравления!
Ето една история от отминалото вече лято. Бях в пловдив при приятели. Дойде им на гости съседка, затънала в окултизъм и кабала. Току се върнала от посещение при нейния „гуру“ в Израел. Тя сподели как се разочаровала от несъответствието между претенции и реалност в живота му и изобщо от кабалата. Обясних й накратко, че кабала е измислена от евреи мистици, с цел да вкарат някакъв „духовен живец“ в юдеизма, който бил лишен от този „живец“, след като отхвърлил Живия Месия. С др. думи, обясних й че кабала е нещо като заместител на Христа. „За какво ти е този сурогат, когато можеш да познаваш Оригинала?“ – попитах я аз. Докато говорехме човърках из нета и точно в този момент отворих твоя сайт и прочетох наглас стихотворението ти. Малко помълчахме. После тя тихо помоли: „Прочети ми го пак“. Прочетох го отново. То така удивително пасна на раговора ни – тихо, като пеперуда и тежко, като камък на мястото си. Отивайки си, тя ни помоли до го принтираме и го отнесе със себе си. Впрочем и аз си нося един екземпляр в калъфа на китарата.
Просто…..и безпаметно благовестителско! Ако не бях вече повярвала в Него….бих искала да повярвам тази нощ! Благодаря Ви, Пламен!